„Хубавците“, както ги наричаше Аристандър, го поздравиха като отдавна изгубен брат, вече не го гледаха свирепо, а го дариха с мечешки прегръдки. Лицето му се притисна до кожа и козина, които миришеха като бърлогата на див звяр.
— Виждаш ли, Теламоне — Аристандър разпери ръце, — обичат те. Смятат те за приятел. — Той възбудено заговори на хора. Предводителят пристъпи напред, коленичи и стисна ръката на Теламон.
— Не се дърпай! — предупреди го Аристандър. — Полагат клетва за вярност пред теб.
— Защо? Защото съм ти приятел?
— Не — усмихна се Аристандър. — Защото им казах, че си техният лекар. Ела сега!
Теламон се огледа. Наоколо обикаляха царски телохранители с наметки и плоски шапки с широка периферия. Бяха се подредили така, че никой не можеше да излезе от ограденото за царя място, без да бъде проверен. Беше странно тихо. Въпреки засилващото се слънце и освежаващия утринен бриз, на който се наслаждаваха всички войници, нямаше запалени огньове и във въздуха не се носеха вкусни миризми.
— Всички още спят — прошепна Аристандър. Погледът му беше предпазлив и потаен.
— А Александър? — попита Теламон.
— Александър спи, но не и неговото правосъдие.
Извън царските покои лагерът беше буден и огньовете запалени, за да се претопли кашата от ечемик или брашно. Онези, които имаха повече късмет, разполагаха и със сушено месо, а интендантите разнасяха големи кошници с ръжен хляб и гарафи вино на войниците. Посрещнаха ги различни миризми, гледки и звуци, подходящи повече за пазар, отколкото за военен лагер. Селяни и пътуващи търговци бяха пристигнали от околните села, за да продават храна и напитки, над които шумно бръмчаха ята мухи. Предприемчив бръснар беше поставил сергията си под едно дърво — подстригваше бради и коси и ги мажеше с бадемово и сусамово масло. Група войници се закачаха с една проститутка, а после наобиколиха с подигравки едно атинско конте — рядка гледка с начервените си бузи, намазаната си с благовонни масла коса, фризирана и боядисана. Той носеше пръстен с огромен оникс, който проблясваше, когато размахваше ръка, клатейки се с грацията на танцьорка върху ботушите си с високи токове, а бродираното му наметало се влачеше в прахта. Теламон го наблюдаваше как минава, следван от любовника си, и двамата глухи за обидите на войниците.
— Мъжете трябва да бъдат предпазливи — прошепна Аристандър. — Атинските хоплити може да се обличат и държат като дами, но владеят добре меча и само чакат да ги предизвикат.
Теламон наблюдаваше внимателно. Беше пристигнал малко преди здрач, но сега можеше да оцени размерите на лагера на Александър, макар да не се виждаше и следа от ред или организация. Различни отряди се смесваха помежду си. Някои от мъжете имаха палатки, а други си бяха направили колиби от клони и храсти. Жени и деца се мотаеха наоколо, нетърпеливи да си купят пресни плодове и зеленчуци — грозде, нарове, огромни тикви и краставици. Пекари продаваха сладкиши с мед и вино. Местните рибари, лъхащи на туршия и кисело вино, предлагаха змиорки и сушена риба. Един търговец беше отворил сергия за сирене, край която миризмата на чесън беше ужасяваща, но поне притъпяваше вонята на гранясала сметана. Търговци предлагаха игли и конци, потящи се пекари се трудеха над импровизираните армейски фурни; ковачи приготвяха инструментите си и палеха мангалите с въглища, раздухваха пламъците с мехове; войници се трупаха с части от брони и оръжия, които трябваше да бъдат поправени.
— А ако ни нападнат? — промърмори Теламон.
— Няма да стане — отвърна Аристандър, заобикаляйки купчина конски фъшкии. — Но ако се случи, ще се изненадаш.
Най-после стигнаха до края на лагера, където не цареше такъв хаос. Строени пехотинци с шлемове, щитове и мечове, охраняваха лагера. Аристандър и Теламон, придружени от телохранителя, минаха покрай тях. Тук, на откритата тревиста равнина конницата се упражняваше, препускайки нагоре-надолу. Прах изпълваше утринния въздух, който кънтеше от викове, възклицания и пронизителния тропот на копитата.
— Какво ще правим? — попита Теламон.
Аристандър продължи през храсталаците към хладната кипарисова горичка. За изненада на Теламон Антигона и двете й помощнички бяха там. Жрицата седеше на един камък, а двете й спътници сякаш я охраняваха отстрани. Под едно дърво стояха Пердикъл и останалите лекари, разтревожени и уплашени. В центъра на горичката Критий и водачите се бяха струпали около някакъв труп, покрит с конски чул. Те отстъпиха пред Аристандър. Изпод чула се подаваха ръка и крак. Аристандър дръпна чула. Теламон се взря в убития водач — як мъжага с отметната глава и очи, вперени невиждащо в небето. Едната му ръка беше протегната, а другата почти докосваше крилатия келтски нож, дълбоко забит отляво в гърдите му. Миризма на смърт и разложение, метален лъх на кръв, примесен с урина, изпълни въздуха.