— Ще дезертират ли? — прошепна Аристандър.
— Възможно е — съгласи се жрицата. — Отсега нататък ще накарам да охраняват палатката им. А засега — тя подхвана гънките на наметката си, — направих всичко, което можах. Убедих ги, че всичко е наред, че са в безопасност, че това е работа на предател. Останалото е ваша работа. О, и между другото — тя отметна качулката си, — твоите приятели лекарите са доста разтревожени и нервни. Един от тях липсва.
Аристандър отстъпи, за да й направи път.
— Не се тревожи, господарке. Той просто реши да се прибере у дома.
Антигона кимна на Теламон и придружена от двете си спътници, тръгна през поляната. Спря, сложи ръка на рамото на Критий и му прошепна нещо. Той кимна и жрицата изчезна между дърветата.
— Тя ти харесва, нали, Теламоне? Но е дала клетва за безбрачие.
— Нима не знаеш? — отвърна Теламон. — Аз също.
Аристандър се засмя и го поведе към водачите, които се бяха събрали около трупа. Разпита ги внимателно — те отговаряха простичко и откровено. Мъртвецът бил Ласк, цапнат в устата, но добър другар. Ял и пил с тях предишната вечер и се отдалечил от огъня, за да се облекчи. Така и не се върнал.
— Помислихме, че си е легнал — обяви един от тях. — Че се е прибрал в палатката или е заспал на тревата. Едва когато Критий ни събуди тази сутрин…
— Върнахме се при лагерния огън — обясни водачът, който трябваше да чертае карти. — Пазачите бяха там. Казаха, че намерили труп. Изпратих да повикат Аристандър и трупът беше донесен тук.
— Къде беше снощи? — попита го Теламон.
— Кой си ти, че да ме питаш? — отсече Критий.
— Той има пълното право да те разпитва — махна с ръка Аристандър. — Не се инати, Критий, просто отговори на въпроса.
— Не съм излизал от палатката си. Чертах картите. Питайте стражата.
— Ще я питаме!
Критий погледна гневно Аристандър.
— А останалите? — попита Теламон.
Водачите се скупчиха, група уплашени селяни, които вече горчиво съжаляваха, че са напуснали селата си и са прекосили Хелеспонт. Всички разказаха едно и също. Ласк си тръгнал, но никой не го последвал. Повечето се напили така, че не можеха дори да си спомнят какво е станало в края на снощния гуляй.
— Царят ни обещаваше друго! — оплака се единият от тях. — Предложи ни оръжие и злато.
— Всеки герой трябва да се срещне лице в лице с опасността — обясни Аристандър. — За в бъдеще не ходете сами никъде. Дръжте се заедно. Царят ще нареди да охраняват палатките ви.
— Това не е достатъчно — оплака се един от тях, но протестът му замлъкна под гневния поглед на Аристандър.
— Свободни сте! — нареди им пазителят на царските тайни.
Роптаейки помежду си, водачите се изгубиха между дърветата.
Пердикъл се изправи и се приближи.
— Спътниците ми и аз… — започна той.
— Ти и спътниците ти ще мълчите и ще стоите там! — Аристандър хвана Теламон за китката. — Ела. Ще ти покажа къде е бил намерен трупът.
Оставиха групичката лекари в горичката. Аристандър се насочи към един войник, който се беше опрял на копието си насред неравното, обрасло с прещип място между постовете и горичката. Когато приближиха, той се отдръпна. Аристандър посочи смачканата трева и тъмното петно, което още личеше върху нея. Един от конниците препусна доста наблизо и Аристандър му изкрещя да се отдръпне. Теламон приклекна и се загледа в кръвта. Долови миризмата на урина и се обърна към лагера.
— Добре ли се охраняват границите на лагера?
— Не сме на вражеска територия — обясни Аристандър, — така че не са безкрайно предпазливи.
— Ласк — Теламон посочи обратно към лагера — е бил пиян, коремът и мехурът му са били пълни. Бил е чужденец, не е искал да наруши правилата на лагера, затова е дошъл тук да се облекчи. Вероятно е бил доволен да се поразходи в студения нощен въздух. Довлякъл се е дотук, облекчил се е и е бил убит.
— Но как? Убиецът не е можел да предположи, че Ласк ще дойде тук.
— Много по-просто е — обясни Теламон. — Убиецът е знаел, че водачите ще пируват здраво на бдението. Било е само въпрос на време кога някой от тях ще се отдели, както е направил Ласк. Трябвало е само да изчака, да го последва и да го убие.
— Но ти видя водача — възрази Аристандър. — Як, плещест мъж. Можел е да се защити.
Теламон поклати глава и се изправи.
— Не е можел. Бил е много пиян. Представи си го тук, Аристандре — сред тази ветровита равнина под нощното небе, обграден от мрака. И ти си се напивал, нали? Ласк идва тук, за да се облекчи, олюлявайки се, полузаспал…