Аристандър кимна утвърдително.
— Бързоногият убиец — продължи Теламон — се промъква тихо в мрака. Един точен удар и Ласк вече го няма. Виждал съм убийци да правят същото насред оживен пазар.
Аристандър се почеса по главата.
— Знаеш ли, Теламоне, новините ще се разчуят. Ако бях на мястото на тези водачи, щях да забравя за златото и славата и да избягам при първа възможност.
— Колко ценни са те? — попита Теламон.
— Представи си, че сме се изгубили в огромна гора, която се простира на всички страни. Помисли за пътеките, горичките, блатата и тресавищата. Това ни чака отвъд Хелеспонт. Ще бъдем на персийска територия, а те познават земята си. Могат да придвижват армиите си, без да разберем. Без да говорим за кладенците, реките и потоците, къде е по-добре да се мине през брода и къде не. — Аристандър се закашля и махна с ръка, за да разсее облака прах, вдигнат от ездачите. — Трябва да се погрижа и за други неща. — Той посочи с пръст към горичката. — Разпитай приятелите си, лекарите. Те вече знаят за Леонт. Нека това бъде предупреждение!
И като се уви по-плътно в наметката си и повика своите „хубавци“, Аристандър се отдалечи. Теламон го наблюдаваше как върви, заобиколен от хората си. Никога не беше разбирал защо Александър е толкова близък с Аристандър. Каквото и да ставаше, Аристандър никога нямаше да се промени. Теламон се замисли. Гадателят беше доведен в македонския двор от Олимпиада. Знаел ли е нещо за нея? Беше ли просто маша на царицата — вещица, чийто ум приличаше на змийско гнездо? Екзекуцията на Леонт предишната вечер беше станала така набързо. Искаше ли Олимпиада безценният й син да прекоси Хелеспонт? Беше ли Аристандър замесен в някаква мръсна игра? Теламон приклекна и отново се вгледа в петното на тревата.
— И какво да правя аз? — промърмори.
Чувстваше се като актьор, избутан внезапно на сцената. Ако напуснеше лагера, Александър щеше да го преследва. Персийските територии бяха затворени за него, както Гърция и Македония. Въздъхна и се изправи.
— Независимо дали ти харесва или не — прошепна си той, — това е твоят дом и трябва да изпълниш задачата си.
Върна се в горичката. Лекарите все още седяха и тихо разговаряха под дърветата. Пердикъл се беше провъзгласил за техен предводител и говорител. Теламон отдавна не беше виждал по-обезумели от страх хора. Клеон беше мрачен и затворен в себе си. Теламон приклекна до него.
— Чухте ли какво стана с Леонт?
— Донесоха трупа му — обяви Пердикъл. — Аристандър ни каза, че можем да го изгорим по-късно днес заедно с другите два. — Той се усмихна леко. — Ти можеш да го поръсиш с благоухания и да вдигнеш погребалния тост. Аристандър заяви, че било злополука — Леонт „се разхождал“ и се подхлъзнал. — Пердикъл обвиняващо погледна Теламон. — Какво стана всъщност?
— Искаш да чуеш жестоката истина? Беше хвърлен от скалите, след като бе доказано, че е шпионин.
Клеон изстена и легна на тревата, загледан в клоните над себе си. Никий скочи на крака. Теламон загледа втренчено Пердикъл. Още от смъртта на Леонт предишната вечер той размишляваше върху онова, което знаеше. Беше време, а и негов дълг, да предупреди този лукав атинянин по колко опасен път е поел.
— Сигурно го е заслужавал — обяви Пердикъл. — Той ли е убил младата жена?
Теламон сви рамене.
— Всичко е възможно.
Той седеше, заслушан в чуруликането на птиците. От време на време вдигаше поглед към лагера отвъд дърветата, откъдето се засилваше дрънченето на оръжия, тъй като за македонската армия започваше нов ден — войниците копаеха ями, готвеха и се упражняваха.
— Всички трябва да бъдете много внимателни — предупреди ги Теламон. — Ние сме лекари, непрекъснато минаваме граници, за да заживеем в един или друг град. Всички сме служили при перси и сме получавали злато от тях. Всеки от нас трябва да си отговори на въпроса защо сме тук.
— Знаеш защо! — извика Клеон от мястото, където лежеше на тревата. Надигна се и изтри уста с опакото на ръката си. — По същата причина, по която ти си тук, Теламон — ние сме добри лекари, но не притежаваме земи и нямаме къде да отидем. Същото се отнася за голяма част от армията на Александър. Самият Александър не смее да остане в Македония, защото пълководците го мразят. Лагерът е пълен с гадатели, мошеници, наемници, писари, жреци, коняри и готвачи, всички те се крият тук, защото няма къде другаде да отидат.