Калан отмести поглед.
— Когато казах на Дена — на духа й, — че не мога да простя, тя отвърна, че разбира и че вече е получила единствената прошка, от която има нужда. Призна ми, че обича Ричард — че го обича дори в смъртта.
Също както Ричард бе видял в Калан жената отвъд магията, бе видял и в Дена личността, скрита в зловещото същество на Морещица. Калан можеше да разбере как се е чувствала, когато е срещнала човек, приемащ я такава, каквато е.
— Може би да получиш прошка от човека, когото обичаш, е единственото нещо на този свят, за което си струва да се живее. Единственото, което може да изцери истински сърцето и душата ти.
Калан проследи с поглед пръста на Кара, плъзгащ се по релефа на издълбано в периферията на масата листо.
— Но не бих простила на човек, който е причинил болка нему.
— А на мен?
Калан вдигна очи.
— За какво?
Кара стисна Агиела си. Калан знаеше, че това е болезнено — част от парадокса да си причиняващият болка.
— За това, че съм Морещица.
— Защо трябва да ти прощавам това? Кара отмести поглед.
— Защото ако Мрачният Рал бе заповядал на мен, а не Дена, да се заема с Ричард, щях да проявя не повече милост от нея. Също както и Бердин или Райна, или която и да е от останалите.
— Казах ти, духовете разграничават намерението от действието. Аз също. Не можеш да бъдеш държана отговорна за нещо, сторено от други. Поне не повече от отговорна за това, че съм се родила Изповедник. И не повече от вината на Ричард, че жестокият Мрачен Рал е негов баща.
Кара все още не повдигаше глава.
— Дали някога ще ни повярваш искрено?
— Вие вече доказахте себе си — както пред Ричард Гт за неТИТе °ЧИ ВИС НС СТ6 ДбНа’ Н6 ОС~Н г за нейни решения. — Калан изтри с пръст стт П° ^^ На Кара’ ~ КаР — н вярвах на всички ви, щях ли да позволя Бердин и Райна, на две от вас, да останат насаме с Ричард точно в този момент?
Кара пак погледна Агиела на Дена.
— В битката с „Кръвта на братството“ видях как се би Господаря Рал, също както и хората от града. Да си Морещица, означава да разбираш, че понякога се налага да не проявяваш милост. Макар да не си Морещица, не го разбираш.
Калан й се усмихна искрено. Беше започнала да я разбора по-добре, отколкото досега. Запита се каква е тази жена отвъд прозвището си, преди да бъде обучена за Морещица. Ричард й бе споменал, че обучението на Морещиците е ужас, далеч надвишаващ изпитания от него.
I в моите очи също, защото Ричард ми го даде. Аз Агиел^ 3аЩИТНИК’ Както и ти — Това (tm) прави сестри на Кара се усмихна одобрително.
— Това означава ли, че си готова безпрекословно да се подчиняващ на заповедите ни? — попита Калан.
— Ние винаги изпълняваме заповедите ви. — Поклати глава и се усмихна уморено.
Кара кимна към мъжа на пода.
— Той ще отговори на въпросите ти, както вече ти казах майко Изповедник. Няма да упражнявам върху него уменията си повече, отколкото е необходимо.
Калан я стисна за ръката с мъка и съчувствие към порочната роля, в която други бяха блъснали живота на тази жена.
— Благодаря ти, Кара.
Калан се съсредоточи върху Марлин и настоящия проблем.
— Да опитаме пак. Какво беше планирал?
Той й хвърли гневен поглед. Кара го срита с ботуша си.
— Отговаряй честно или ще се наложи да потърся някои уютни, приятни местенца за Агиела си в тялото ти.
— Ясно?
— Ясно.
Кара се наведе, размахала Агиела пред лицето си.
— Ясно, господарке Кара.
Внезапната заплаха, прозвучала в гласа й, сякаш заличи всичко, казано от нея до момента. Тонът й стресна дори Калан.
Онзи преглътна, ококорил очи.
— Ясно, господарке Кара.
— Така е по-добре. А сега отговори на въпроса на Майката Изповедник.
— Плановете ми бяха каквито вече казах: да убия Ричард Рал и теб.
— Кога Джаганг ти заповяда това?
— Преди около две седмици.
Ето какво било. Не беше изключено Джаганг да е загинал в Двореца на пророците, когато Ричард го унищожи. Поне така се надяваха. Може би е дал заповедите си, преди да умре.
— Друго? — попита Калан.
— Няма друго. Трябваше да използвам таланта си, за да се вмъкна тук и да убия и двама ви, това е.
Кара го изрита в счупеното ребро.
— Не лъжи!
Калан леко избута Кара назад и коленичи край давещия се, едва дишащ младеж.
— Марлин, не бъркай непредразположеността ми към мъченията с липса на решителност. Ако не започнеш да отговаряш на въпросите ми изчерпателно — прошепна тя, — ще отида на дълга разходка, после на вечеря и ще те оставя насаме с Кара. Каквато си е луда — сам-самичък с нея. И после, когато се върна, ако все още се дърпаш, ще използвам и моята сила върху теб, дори не можеш да си представиш колко по-зле ще се чувстваш. Кара не се и доближава до онова, което аз мога да ти сторя. Тя използва магията и съзнанието ти. Аз ги унищожавам. Това ли искаш?