Выбрать главу

Той поклати глава, притискайки ребрата си с ръце.

— Моля те — започна с прекършен глас, по бузите му отново потекоха сълзи, — недей. Ще отговоря на въпросите ти, но всъщност не знам нищо. Император Джаганг ме навестява в сънищата ми и ми казва какво да правя. Знам какво ще последва, ако се проваля. Правя каквото ми е заповядано. — Той млъкна, за да простене. — Каза ми да… да дойда тук и да убия и двама ви. Да намеря войнишка униформа и оръжия и да дойда да ви убия. Той използва магьосници и вещици, за да изпълняват заповедите му.

Калан слушаше втрещена. Марлин сякаш отново се бе превърнал в момчето, на което й приличаше преди. Нещо липсваше, но тя не можеше да разбере какво. На повърхността нещата се връзваха — Джаганг изпраща убиец. Но нещо в дълбочина се пропукваше. Тя се приближи до страничната маса с лампа в ръка и приседна на плота. Застанала с гръб към Марлин, разтърка пулсиращите си слепоочия.

Кара се приближи към нея.

— Добре ли си?

Калан кимна:

— Просто тази тревога ми причинява главоболие, това е.

— Може би ако Господарят Рал те целуне, ще се оправиш.

Калан се засмя тихичко на загрижената гримаса на Кара.

— Сигурно ще има ефект. — Тя размаха ръце във въздуха, сякаш за да прогони комар, опитваше се да се пребори със съмненията си. — Нещо не се връзва.

— Това, че пътешественикът по сънищата се опитва да убие своя враг, не се връзва?

— Ами помисли. — Тя хвърли поглед през рамо и видя Марлин, притискащ ребрата си, да се люлее на пода.

Очите му, дори когато бяха изпълнени с ужас, и дори когато — както в случая — не гледаха към нея, по някаква причина караха кожата й да настръхва. Тя се извърна към Кара и сниши глас: — Джаганг със сигурност е знаел, че сам човек, пък бил той и магьосник, би се провалил в изпълнението на подобна задача. Ричард би разпознал родения с дарба, освен това тук има твърде много хора, готови във всеки един миг да убият евентуален нападател.

— И все пак, ако притежава дарба, убиецът има шанс.

— На Джаганг му е все едно дали въпросният му подчинен ще бъде убит. Той разполага с още безброй други, готови да изпълнят всяка негова заповед.

Мислите на Калан се лутаха в търсене на смисъл под булото на разяждащото съмнение.

— Дори Марлин да успее да убие неколцина с магията си, пак ще останат твърде много. Цяла армия сбързове не успя да надвие Ричард. Той може да види заплахата в родения с дарба. Макар да не знае как да управлява магията си — също както ти не знаеш как точно контролираш магията на Марлин, освен че му причиняваш болка с нея, Ричард поне ще бъде нащрек. Това никак не се връзва. Джаганг далеч не е глупав. Сигурно има още нещо. Вероятно крои някакъв план. Нещо повече от онова, което виждаме.

Кара сключи ръце зад гърба си и си пое дълбоко дъх. Обърна се.

— Марлин.

Той вдигна глава и я погледна с очакване.

— Какъв беше планът на Джаганг?

— Да ме накара да убия Ричард Рал и Майката Изповедник.

— И друго? — попита Калан. — Какво друго включваше планът му?

Очите му се навлажниха.

— Не знам. Кълна се. Казах ви всичко, което той ми нареди. Трябваше да се сдобия с войнишка униформа и оръжия, за да изглеждам тукашен и да мога да се приближа повече. А после да убия и двама ви.

Калан избърса лицето си с ръка.

— Не задаваме правилните въпроси.

— Не знам какво друго би могло да има. Той призна най-тежката част. Каза ни целта си. Какво друго би могъл да крие?

— Не знам, но има нещо, което не ми дава мира. — Калан въздъхна отчаяно. — Може би Ричард ще се сети. Нали е Търсачът на истината. Ще прозре нещата. Ще за даде правилните въпроси на този…

Главата й изведнъж рязко се вдигна, очите й се ококориха. Направи голяма крачка към мъжа на пода.

— Марлин, Джаганг заръча ли ти да се представиш при идването си в Двореца?

— Да. Веднъж проникнал вътре, трябваше да кажа защо съм дошъл.

Калан замръзна на място. Сграбчи Кара за ръката и я придърпа към себе си, без да сваля очи от Марлин.

— Може би не бива да казваме на Ричард за това. Твърде опасно е.

— Владея силата на Марлин. Той е безпомощен.

Погледът на Калан заснова във всички посоки, едва чуваше какво й говори Кара.

— Трябва да го скрием на сигурно място.

ТРЕТА ГЛАВА

— Нека просто го убия — каза Кара. — Достатъчно е да го докосна на правилното място с Агиела и сърцето му ще спре. Няма да страда.