— Както вече ви казах, преди около две седмици.
— И оттогава насам не те е търсил?
— Не, Майко Изповедник.
— Ако той умре, ти ще разбереш ли?
Той не се поколеба с отговора:
— Не знам. Понякога ме навестява, друг път не. Не мога по никакъв начин да се свържа с него между визити те му.
— Как те навестява?
— В сънищата ми.
— И не си го сънувал от две седмици насам?
— Не съм, Майко Изповедник.
Калан закрачи замислена между стената със съскащата факла и Марлин.
— Първия път, когато ме видя, ти не ме позна.
Той поклати глава.
— Би ли разпознал Ричард?
— Да, Майко Изповедник.
Калан се намръщи.
— Как? По какво би го познал?
— Виждал съм го в Двореца на пророците. Бях ученик там. Ричард бе доведен там от Сестра Вирна. Познавам го оттам.
— Бил си ученик в Двореца на пророците? Тогава си… На колко си години?
— На деветдесет и три, Майко Изповедник.
Нищо чудно, че й изглеждаше странен, понякога като момче, друг път като възрастен мъж. В очите му се усещаше нещо, което не прилягаше на младежкия му вид. Това със сигурност обясняваше нещата.
Дворецът на пророците обучаваше надарените момчета да използват дарбата си. Древна магия помагаше на Сестрите на светлината в тяхната работа, като променяше хода на времето в Двореца така, че да разполагат с достатъчно, че да могат — при липса на магьосник с необходимия опит — да обучат момчетата да контролират магията си.
На всичко това бе сложен край. Ричард унищожи Двореца и пророчествата, за да не позволи на Джаганг да се добере до тях. Пророчествата биха могли да помогнат на императора в усилията му да завладее света и Дворецът щеше да му осигури стотици години власт над заробените.
Калан усети как някакъв товар пада от плещите й.
— Сега вече знам какво ме притесняваше в него — каза тя и въздъхна облекчено.
Кара не изглеждаше толкова облекчена.
— Защо каза кой си на войниците в Двореца на Изповедниците?
— Император Джаганг не обяснява заповедите си, господарке Кара.
— Джаганг е от Стария свят и без съмнение не знае за съществуването на Морещиците — каза Кара на Калан. — Вероятно е предполагал, че магьосник като Марлин, ако обяви присъствието си тук, ще предизвика паника и смут.
Калан обмисли предположението.
— Не е изключено. Джаганг държи Сестрите на мрака като свои марионетки и по този начин се сдобива с информация за Ричард. Ричард не прекара в Двореца достатъчно време, за да научи достатъчно за дарбата си. Сестрите на мрака биха казали на Джаганг, че Ричард не знае как да използва магията си. Ричард е Търсачът и знае как да използва Меча на истината, но не и дарбата си. Джаганг може да е решил да изпрати магьосник с надеждата, че той ще победи Ричард, а ако не… какво пък? Нали има и други?
— Какво мислиш, животинчето ми?
Очите на Марлин се изпълниха със сълзи.
— Не знам, господарке Кара. Не знам. Не ми е казал, кълна се. — Треперенето на устните му премина в гласа му. — Но е възможно. Това, което казва Майката Изповедник, е вярно. Него не го е грижа дали някой от нас ще умре, докато изпълнява заповедите му. Нашият живот не означава нищо за него.
Кара се извърна към Калан.
— Друго какво искаш да го питаш?
Калан поклати глава.
— В момента не мога да се сетя. Струва ми се, че нещата се навързаха. По-късно ще се върнем, след като попремисля малко. Може да ми хрумне да го питам още нещо.
Кара го посочи с Агиела си.
— Ще останеш тук, на петното, където се изплю, до като се върнем. Независимо дали ще е след два часа или два дена. Ако седнеш или пък която й да е друга част от тялото ти освен стъпалата докосне пода, ще се окажеш проснат насаме с болката, задето си се опълчил срещу заповедите ми. Ясно?
Той примигна, щом капка пот влезе в очите му.
— Да, господарке Кара.
— Кара, мислиш ли, че е необходимо да…
— Да. Знам си работата. Остави ме да си я върша. Самата ти ми припомни какъв е залогът и как не трябва да поемаме никакви рискове.
Калан отстъпи.
— Добре.
Тя вдигна ръка към едно от стъпалата на стълбата и се заизкачва нагоре. На второто се спря и се извърна. Намръщена, слезе обратно долу.
— Марлин, сам ли дойде в Ейдиндрил?
— Не, Майко Изповедник.
Кара го сграбчи за яката.
— Какво! Дошъл си с други?
— Да, господарке Кара.
— С колко?
— Още един, господарке Кара. С една Сестра на мрака.
Калан също го сграбчи за яката.
— Как се казва!
Стреснат от двете жени, той се опита да отстъпи назад, но хватката им не му позволяваше.
— Не знам как се казва — простена. — Кълна се!
— И е Сестра на мрака, от Двореца, където си живял близо век? И не знаеш как се казва? — попита Калан.