— Тя наистина беше убедена, че е забременяла именно така. Никога не й мина през ума, че е станало, защото си е разтворила краката пред него. Така че виждаш ли? Тя е направила магия, създала е син, макар и без да знае как точно е станало.
Калан се спря на площадката сред сенките, сграбчи Кара за ръкава и я спря на място.
— Цялото семейство на Ричард е мъртво — Мрачният Рал уби втория му баща, майка му е умряла докато е бил малък, а природеният му брат Майкъл го предаде, като позволи на Дена да го залови. След като Ричард победи Мрачния Рал, той прости на Майкъл за стореното, но нареди да бъде екзекутиран, тъй като неговото предателство причини страдание и смърт на безброй хора, попаднали под властта на Мрачния Рал. Знам какво означава семейството за Ричард. Той ще се радва безумно, ако разбере, че има друг брат. Дали не можем да изпратим вест до Двореца в Д’Хара и да им кажем да го изпратят тук? Ричард ще е…
Кара поклати глава и отвърна очи.
— Мрачният Рал подложи детето на тест и установи, че не е родено с дарбата. Той мечтаеше да се сдобие с наследник с дарба. Всичко друго му се струваше изродено и безполезно.
— Разбирам. — Стълбището потъна в тишина. — Момичето… Майката…?
Кара въздъхна, осъзнала, че Калан иска да чуе всичко до край.
— Мрачният Рал си беше чешит. Кофти човек. Прекърши гръкляна на момичето с голи ръце, след като я бе накарал да гледа… хм, да гледа как той убива детето й. Раждането на ненадарен негов наследник често го вбеся ваше и тогава правеше точно това.
Калан пусна ръкава на Кара.
Морещицата вдигна очи. От тях струеше спокойствие.
— Няколко от Морещиците бяха сполетели от същата съдба. За щастие аз не се сдобих с дете, когато той избра мен за свое забавление.
Калан искаше да прекъсне тишината.
— Радвам се, че Ричард ви е освободил от връзката с онзи звяр. Че е освободил всички.
Кара кимна, очите й бяха по-студени от всякога.
— За нас той е повече от Господаря Рал. Всеки, който някога му причини зло, ще отговаря пред Морещиците — пред мен.
Калан изведнъж осъзна казаното от Кара, че Ричард може да я „запази“ в друга светлина. Това беше най-нежното нещо, което тя можеше да си помисли да направи за него: да му позволи да има до себе си онази, която обича, независимо от притесненията й за сърдечните опасности, които това крие.
— Ще трябва да почакаш — каза Калан. Кара най-сетне се усмихна.
— Да се помолим на добрите духове никога да не до пускат да се борим с първичните си права.
— Имам по-добра идея: най-напред да не допускаме да го застигне зло. Но помни, когато стигнем там, че не знаем със сигурност коя е тази Надин. Ако е Сестра на мрака, значи е много опасна. Но не го знаем със сигурност. Може да е благородничка. Жена със сан и влияние. А може да се окаже просто дъщеря на богат благородник. Може той да е прогонил бедния й, провинциален любовник и тя да го търси. Не искам да причиняваш зло на невинни хора. Да бъдем нащрек.
— Не съм чудовище, Майко Изповедник.
— Знам. Не исках да кажа, че си. Просто не искам желанието ни да защитим Ричард да ни принуди да загубим здравия си разум. Това се отнася и за мен. А сега да вървим в Приемната.
Кара се намръщи.
— Защо да ходим там? Защо не отидем направо в стаята на Надин?
Калан тръгна нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж.
— В Двореца на Изповедниците има двеста осемдесет и осем стаи за гости, разделени в шест раздалечени едно от друго крила. Не съобразих и не казах на стражите къде да я заведат, така че ще трябва да отидем да ги попитаме.
Кара блъсна с рамо вратата на горната площадка и влезе в коридора с главата напред, изпреварвайки Калан според навика си да проверява преди нея ситуацията.
— Не ми се струва разумно решение. Че защо са разделени стаите за гости?
Калан махна с ръка към един коридор вляво.
— Оттук е по-кратко. — Тя забави крачка, щом двама часови се отместиха, за да им сторят път, после забърза по сините пътеки в коридора. — Стаите за гости са разделени, защото Дворецът се посещава от доста дипломати, които имат работа със Съвета, а ако определени дипломати бъдат настанени твърде близо едни до други, може да се стигне до крайно недипломатични сцени. Да се запази мирът между партниращите страни винаги е било крайно деликатна задача. Която се простира чак до предоставените на гостите ни условия.
— Но нали ги има всичките онези дворци — за представителите на отделните страни — там, на Кралската улица.
Калан се изхили цинично:
— Част от играта.
Щом влязоха в Приемната, всички отново паднаха на колене. Преди да се обърне към капитана, Калан трябваше отново да ги поздрави протоколно. Той й докладва къде е настанил Надин и тя тъкмо се канеше да върви при нея, когато един от играчите на Джа’Ла, които търпеливо чакаха в помещението, сграбчи разпльоканата си плетена шапка от русата си глава и се втурна към тях.