Капитанът го забеляза да се носи през залата.
— Той иска да се срещне с Господаря Рал. Сигурно иска да го покани да гледа още някоя игра — усмихна се на себе си капитанът. — Казах му, че може да почака, ако иска, но няма гаранция, че Господарят Рал ще има време да се срещне с него. — Той сви самоуверено рамене. — Най-малкото, което можах да направя. Вчера присъствах на играта заедно с цяла тълпа войници. Момчето и отборът му ми спечелиха три сребърника.
Стиснало шапката си в две ръце, момчето застана смутено на другия край на мраморния парапет.
— Майко Изповедник… бихме искали да… ами… ако не представлява проблем… искаме… — гласът му заглъхна, той си пое дълбоко въздух.
Калан му се усмихна окуражително.
— Не се страхувай. Как се казваш?
— Йоник, Майко Изповедник.
— Съжалявам, Йоник, но точно в момента Ричард няма да може да дойде да гледа друга игра. В момента сме заети. Може би утре. Мога да те уверя, че и на двамата много ни харесва и с удоволствие отново ще дойдем да гледаме, но някой друг път.
Той поклати глава.
— Аз не за това. А за брат ми, Кип. — Ръцете му продължаваха да мачкат шапката. — Болен е. Чудех се дали… ами такова, дали Господарят Рал не може да дойде да му направи някаква магия, та да му помогне.
Калан стисна момчето по рамото успокоително.
— Виж, Ричард не е точно такъв тип магьосник. Защо не се обърнеш към някой от лечителите на Пазарната улица. Разкажи им какво му е и те ще ти дадат билки, които ще му помогнат.
Йоник отпусна глава.
— Нямаме пари за билки. Затова се надявах… Кип на истина е много зле.
Калан се изправи и погледна капитана. Погледът му се плъзна от нея към момчето, после обратно. Покашля се.
— Виж, Йоник, вчера ви гледах как играете — заекна капитанът. — Много сте добри. — Той отново хвърли бърз поглед на Калан, после пъхна ръката си в джоба и извади една монета. Наведе се над парапета и пъхна монетата в юмрука на момчето. — Познавам брат ти. Той… играта беше страхотна, голът, който направи. Вземи това и му купи билки, както каза Майката Изповедник.
Йоник гледаше изумен сребърната монета в ръката си.
— Билките не струват толкова много, така поне съм чувал.
Капитанът махна с ръка.
— Е, нямам по-дребни. Купи нещо за отбора си, за победата с рестото. А сега вземай парата и да те няма. Чакат ни дворцови дела.
Йоник се изправи и поздрави с юмрук в гърдите.
— Добре, сър.
— И си тренирай удара — провикна се капитанът до като момчето тичаше през залата към приятелите си. — Малко е ленив.
— Ще тренирам — отвърна Йоник през рамо. — Благодаря.
Калан проследи с поглед как момчето отива при приятелите си и всички се изсипват навън през вратата.
— Много мило от твоя страна, капитан…?
— Харис — трепна той. — Благодаря, Майко Изповедник.
— Кара, да вървим при Надин.
Калан се надяваше капитанът, който скочи да ги посрещне в края на коридора, да е имал безпрепятствено дежурство.
— Надин опита ли се да излезе, капитане?
— Не, Майко Изповедник — каза той, изправяйки се от поклона. — Изглеждаше очевидно благодарна, задето някой обръща внимание на молбата й. Когато й казах, че е възможно да настъпят известни безредици и трябва да стои в стаята си, тя обеща да не нарушава инструкциите. — Той хвърли поглед към вратата. — Каза, че няма намерение да ме залива с „вряла вода“ и че ще направи каквото я помолих.
— Благодаря, капитане. — Преди да отвори вратата, Калан се спря. — Ако излезе от стаята без нас, убийте я. Не си губете времето да й задавате въпроси и не я предупреждавайте. Просто заповядайте на стрелците да я промушат.
Когато челото му потрепна, тя допълни:
— Ако излезе първа, то ще е защото е доказала, че използва магия и ни е убила чрез нея.
Капитан Нане, бял като платно, допря юмрук в сърцето си за поздрав.
Предверието беше обзаведено в червено. Стените — тъмновиолетови, украсени с бяло… рамките на вратите — от розов мрамор, а дюшеменият под почти изцяло покрит с огромен килим на цветя, поръбен със златиста нишка. Златните крака на масата с мраморен плот и столовете, облицовани в червено кадифе, бяха орнаментирани с подобен цветен мотив. Тъй като помещението беше вътрешно, прозорци липсваха. Стъклените конуси на повече от десетте лампи хвърляха танцуващи отблясъци по стените. Според Калан стаята бе сред най-безвкусните в Двореца, но имаше дипломати, които изрично желаеха да бъдат настанени именно тук, когато се наложеше да преспят в Двореца. Тя им се струваше подходяща за човек, комуто предстоят преговори. Калан винаги се отегчаваше да изслушва аргументите на представители, изявили желание да бъдат настанени в някоя от червените стаи.