— Оставете ме! Нищо не съм направила!
Калан внимателно хвана Кара за ръката и я отстрани назад.
— Ще оставиш ли Сестрата си по Агиел да се справи с това — прошепна тя и повдигна вежда. — Знам, че казах „докато не направи заплашителна крачка“, но столът едва ли е точно типът заплаха, който имах предвид.
Устата на Кара се изкриви в досада.
— Добре, засега ще я оставя.
Калан се обърна към Надин.
— Трябва да ми отговориш на няколко въпроса. Кажи истината и ако действително нямаш нищо общо с „убийците“ Ще получиш искрените ми извинения и ще направя каквото мога, за да компенсирам негостоприемното посрещане. Но излъжеш ли ме и ако си решила да навредиш по някакъв начин на Господаря Рал, часовите навън имат заповед да не те пуснат да излезеш от тази стая жива. Ясно ли е?
Надин, опряла гръб в стената, кимна.
— Искаше да видиш Господаря Рал.
Надин отново кимна.
— Защо?
— Тръгнала съм да търся своя любим. Няма го от миналата есен. Трябваше да се оженим и съм тръгнала да го търся. — Тя отметна кичур коса от очите си. — Но не знам къде точно се намира. Казаха ми, че ако се срещна с Господаря Рал, ще открия любимия си. — Клепачите й натежаха от сълзи. — Затова исках да говоря с Господаря Рал. Да го моля за помощ.
— Разбирам — каза Калан. — Разбирам колко си объркана от изчезването на любимия си. Как се казва той?
Надин извади кърпичка от ръкава си и избърса очите си.
— Ричард.
— Ричард. А има ли друго име?
Надин кимна.
— Ричард Сайфър.
Калан трябваше да се подсети да диша през зяпналата си уста, но главата й сякаш не можеше да накара устата й да произнесе звук.
— Кой? — попита Кара.
— Ричард Сайфър. Той е горски водач там, където живея, в Еленовата гора, намира се в Западната земя, ние сме оттам.
— Какво искаш да кажеш с това, че ще се жените? — успя накрая да прошепне Калан. Усети как за малко щеше да се сгромоляса, докато в главата й изведнъж се завъртяха хиляди неща. — Той ли ти го каза?
Надин стисна мократа си кърпичка.
— Ами… той ме ухажваше… както си му е редът… но после изчезна. Дойде една жена и ми каза, че трябва да се женим. Каза, че й го били показали небесата — беше наяква мистична жена. Знаеше всичко за моя Ричард, колко мил и внимателен, и силен, и красив и… всичко. Знаеше всичко и за мен. Каза, че било моя съдба да се оженя за него и той да е мой съпруг.
— Жена? — Калан не успя да произнесе повече от една дума.
Надин кимна.
— Каза, че името й било Шота.
Ръцете на Калан се свиха в юмруци. Гласът й се превърна в отрова.
— Шота. Тази жена, Шота, водеше ли някой със себе си?
— Да. Едно странно малко нещо. С жълти очи. Той малко ме уплаши, но тя каза, че бил безобиден. Шота ми каза да отида да се видя с Господаря Рал. Каза, че той можел да ми помогне да открия моя Ричард.
Калан разпозна по описанието компаньона на Шота Самюъл. Гласът на тази жена, наричащ Ричард „моя Ричард“, продължи да се тресе като гръм в главата на Калан. Тя с усилие го потисна.
— Надин, моля те, почакай тук.
— Добре — каза Надин, посъвзела се. — Наред ли е всичко? Вярваш ми, нали? Всяка дума, която ти казвам, е истина.
Калан не отвърна, само откъсна изумените си очи от Надин и излезе. Кара я последва и затвори вратата зад тях.
Калан се спря във външната стая, всичко пред погледа й се сля в обща червена маса.
— Майко Изповедник — прошепна Кара. — Какво има? Лицето ти е червено като дрехата ми. Коя е тази Шота?
— Шота е вещица.
Кара се сепна.
— А познаваш ли този Ричард Сайфър? — Калан преглътна на два пъти, за да прокара тежката буца, заседнала в гърлото й.
— Ричард бе отгледан от своя втори баща. Допреди да разбере, че истинският му баща е Мрачният Рал, той се наричаше Ричард Сайфър.
ПЕТА ГЛАВА
— Ще я убия — дрезгаво провлачи Калан, загледана в нищото. — С голи ръце. Душицата ще й изкарам!
Кара се обърна към спалнята.
— Мога да се заема. Защо не оставиш на мен.
Калан я дръпна за ръката.
— Нямах предвид нея. Говоря за Шота. — Тя махна с ръка към вратата на спалнята. — Тази жена вътре няма представа какво става. Тя не познава Шота.
— Това означава ли, че ти я познаваш?
Калан въздъхна горчиво.
— О, да. Познавам я. От самото начало се опитва да осуети брака ми с Ричард.
— И защо го прави?
Калан извърна поглед от вратата.
— Не знам. Всеки път дава различно обяснение, но понякога си мисля, че просто иска Ричард за себе си.
Кара се намръщи.
— И как това, че ще накара Господаря Рал да се ожени за тая малка кокетка, ще й го спечели?
Калан махна с ръка.