Прииска й се изведнъж всички да изчезнат.
— Но, Ричард, какво е това? Откъде взе всичките тези дрехи?
Не можеше да откъсне ръка от гърдите му. Харесваше да усеща дишането му. Долавяше туптенето на сърцето му. Чувстваше и своето.
— Е, — каза той — знаех, че искаш да си купя нови дрехи…
Тя отмести погледа си от тялото му и се взря в очите.
— Какво? Никога не съм казвала такова нещо.
Той се засмя.
— Прелестните ти зелени очи го казаха вместо теб. Щом погледнеха старото ми горско облекло, очите ти говореха красноречиво.
Тя отстъпи назад и махна към новите му дрехи.
— Откъде взе всичко това?
С едната си ръка той стисна нейната, с другата повдигна брадичката й така, че да я накара да го погледне.
— Толкова си красива. Синята сватбена рокля ще ти стои фантастично. Щеше ми се да изглеждам достоен да застана до Майката Изповедник, когато се венчаем. Направих всичко малко набързо, за да не отлагаме допълнително сватбата.
— Накара шивачките да му ги ушият. Беше изненада — каза Кара. — Не й споделих тайната ти, Господарю Рал. Тя направи какво ли не, за да ме накара да изплюя камъчето, но не й казах.
— Благодаря ти, Кара — засмя се Ричард. — Мога да се обзаложа, че не ти е било лесно.
Калан също се засмя.
— Но това е прекрасно. И всичко е изработила госпожа Уелингтън по твоя заръка?
— Е, не съвсем всичко. Казах й какво искам и тя заедно с другите шивачки се заловиха за работа. Мисля, че се справиха добре.
— Ще й предам поздравленията си, ако не и прегръдките си. — Калан попипа наметалото между палеца и показалеца си. — И това ли е ушила тя? Никога досега не съм виждала подобно нещо. Не мога да повярвам, че е нейно дело.
— Ами не — призна Ричард. — Това, както и някои от другите неща, са от Магьосническата кула.
— От Кулата? Че какво си правил вътре!?
— Предишния път, когато ходих там, попаднах на някои от стаите, обитавани от магьосници. Върнах се да огледам по-внимателно някои от вещите им.
— И кога успя?
— Преди няколко дни. Докато ти беше ангажирана със срещи с представители на някои от новите ни съюзници.
Калан смръщи чело и огледа дрехата му още веднъж.
— Древните магьосници са носели това? Мислех, че магьосниците винаги са се обличали семпло.
— Повечето да. Но един е носел именно такива дрехи.
— И какъв е бил той?
— Магьосник-войн.
— Магьосник-войн — удивено прошепна тя.
Макар да не можеше изцяло да използва дарбата си, Ричард беше първият магьосник-войн, роден от близо три хиляди години насам.
Калан бе на ръба да го залее с водопад от въпроси, но си спомни, че в момента има нещо по-належащо. Настроението й помръкна.
— Ричард — тя отвърна поглед от очите му. — Един човек иска да те види…
Чу вратата на спалнята да се отваря.
— Ричард? — Надин, застанала на прага, стискаше с очакване кърпичката си в ръце. — Чух гласа на Ричард.
— Надин?
Очите на Надин станаха големи като златни сандариански крони.
— Ричард.
Той й се усмихна учтиво.
— Надин — поне устата му се усмихна.
В очите му не се забелязваше и следа от усмивка. Това бе най-несъразмерното изражение, което Калан бе виждана лицето му. Познаваше го ядосан, обзет от „смъртна“ ярост, извираща от магията на Меча на истината, танцуваща застрашително в очите му. Познаваше го смъртно спокоен — състояние, обземащо го, когато нажежаваше острието до бяло. В яростта на решителността и дързостта си, Ричард можеше да изглежда страховито. Но никое от израженията на лицето му не й се бе струвало по-ужасяващо от това. В очите му не блестеше смъртна ярост, нито непоколебима решителност. Беше по-лошо. Дълбочината на безразличието, отразена в празната му усмивка, в очите му беше страшна.
Калан си помисли, че подобно изражение би й се сторило по-страшно само ако е насочено към нея. То, дотолкова изпразнено от всякакво чувство, ако бъде предназначено за нея, би разбило сърцето й.
Но Надин очевидно не познаваше Ричард чак толкова добре. Не показа да е забелязала друго освен усмивката, кацнала на устните му.
— О, Ричард!
Тя се спусна през залата и се хвърли на врата му. Явно бе готова да го обвие и с крака. Калан със светкавичен жест възпря Кара, преди Морещицата да е успяла да направи повече от стъпка.
Самата тя трябваше да положи усилия да остане на мястото си и да държи езика си зад зъбите. Независимо какво означаваха двамата с Ричард един за друг, тя знаеше, че става въпрос за нещо, за което няма думата — за миналото на Ричард. И доколкото го познаваше, част от това минало — поне романтичната част — беше неприкосновена територия. До този момент тази част й бе изглеждала напълно неважна.