— Генерал Кърсън тук ли е?
— Да, Господарю Рал.
Ричард тръгна към вратата.
— Най-добре ще е да видя какъв е проблемът.
Вместо да го дочака да излезе, генералът, чул името си, нахълта в залата. С посребрена коса, мускулест и стегнат, една глава по-нисък от Ричард, фигурата му представляваше внушителна гледка в кожената униформа. На ръкава му бе пришит символът на военния му ранг, лъскавите бели ширити на пагона му се подаваха изпод ризницата.
Той удари юмрук в гърдите си за поздрав.
— Господарю Рал, трябва да говоря с вас.
— Чудесно, говорете.
Генералът се поколеба.
— Имам предвид на четири очи, Господарю.
Ричард явно не беше в настроение да обсъжда въпроса надълго и нашироко.
— Тук няма шпиони. Говорете.
— Става въпрос за хората ни, Господарю Рал. Много от тях са болни.
— Болни ли? Какво им е?
— Ами, Господарю Рал… такова… имат…
Ричард смръщи чело.
— Изплюйте камъчето.
— Господарю Рал — генерал Кърсън огледа жените, после се покашля, — повече от половината от момчетата, такова, ей така изведнъж се запревиваха и застенаха, явно имат диария.
Челото на Ричард се отпусна.
— О! Ами, съжалявам. Надявам се скоро да се оправят. Доста неприятно положение.
— Това не е необичайно за армията, но е странно да се появи в такива размери. И понеже е така, нещо трябва да се направи.
— Ами, осигурете им много течности. Дръжте ме в течение. Информирайте ме за състоянието им.
— Господарю Рал, нещо трябва да се направи. Веднага. Не можем да си позволим подобно състояние.
— Е, по-добре е от едра шарка, генерале.
Генерал Кърсън сключи ръце зад гърба си и въздъхна търпеливо.
— Господарю Рал, генерал Рейбич, преди да поеме на юг, ни каза, че искате офицерите да изразяват гласно мнението си, когато мислят, че е важно. Казали сте му, че може да се ядосате, ако онова, което чуете, не ви е приятно, но че няма да накажете съответния офицер, задето е изказал становището си. Искали сте да знаете нашата гледна точка, защото имаме повече опит във военните дела и командването на армия.
Ричард обърса с длан устните си.
— Прав сте, генерале. И какво е толкова жизненоважно?
— Ами, Господарю Рал, аз съм сред героите от въстанието в Шинавонт. Това е една област в Д’Хара. Тогава бях лейтенант. Бяхме петстотин души и се натъкнахме на вражеска част от седем хиляди души, лагеруващи в горичката. Атакувахме на зазоряване и потушихме бунта, преди — да е паднала нощта. До залез слънце не остана нито един въстаник.
— Впечатляващо, генерале.
Генерал Кърсън сви рамене.
— Не съвсем. Почти всичките им войници бяха с панталони около глезените. Опитвали ли сте се да се биете когато отвътре ви напъва?
Ричард призна, че не е.
— Всички ни наричаха герои, но не е голямо геройство да отсечеш скалпа на човек, дотолкова замаян от диария, че едва може да повдигне глава. Не изпитах гордост от стореното, но бе наш дълг да потушим бунта. И със сигурност предотвратихме по-голямо кръвопролитие, до което би се стигнало, ако войската им се бе оправила и бяха се измъкнали. Не можете да си представите какво биха сторили те, до какви жертви щеше да се стигне. Но не се стигна. Победихме ги, защото бяха болни от дизентерия и не можеха да си стоят на краката. — Той описа кръг с ръка към прозореца. — Повече от половината ми войници са болни. Не разполагаме с всичките си сили, защото генерал Рейбич замина на юг. А каквото е останало, не е в бойна готовност. Нещо трябва да се направи. Ако в момента ни атакува достатъчно многоброен противник, ще го загазим. Уязвими сме. Може да загубим Ейдиндрил.
Ще ви бъда благодарен, ако намерите начин да ни измъкнете от ситуацията.
— Защо се обръщаш към мен? Нямаме ли лечители?
— Лечителите, които имаме, не са за подобен род проблеми. Разпитахме неколцина билкари и лечители в Ейдиндрил, но те няма да могат да се справят с толкова много хора. — Той сви рамене. — Вие сте Господарят Рал. Мислех, че ще знаете какво трябва да се направи.
— Прав сте, билкарите няма как да разполагат с такива количества лекове. — Ричард захапа долната си устна. потънал в размисъл. — Ако ядат достатъчно чесън, ще помогне. Боровинките също стават. Дайте колкото се вече чесън на мъжете и допълнете с боровинки. Наоколо сигурно има достатъчно.
Генералът се наклони напред и се намръщи подозрително.
— Чесън и боровинки? Сериозно ли говорите?