— Дядо ми ме е учил да познавам билките и различни те лекове. Повярвайте ми, генерале, ще подейства. Трябва да пият много танинов чай от наложена дъбова кора. Чесън, боровинки и чай — и нещата ще се оправят. — Ричард хвърли поглед през рамо. — Нали така, Надин?
Тя кимна.
— Да, ще свърши работа, но ще стане още по-лесно ако им дадеш елда на прах.
— Помислих си го, но по това време на годината едва ли ще открием семена, а билкарите сигурно няма да разполагат с достатъчно количество.
— Ако е на прах, няма да отиде чак толкова много, а въздействието е силно — каза Надин. — Колко са заболелите, сър?
— Последните сведения са за петдесет хиляди — от върна генералът. — В момента — един господ знае.
При споменаването на цифрата веждите на Надин се вдигнаха от изненада.
— Никога през живота си не съм виждала толкова много елда. Докато се събере, войниците ще се пенсионират. В такъв случай Ричард е прав: чесън, боровинки и чай от дъбова кора. Чай от черен оман също става, но никои няма да може да събере такова количество. Чаят от Дъбова кора ще свърши най-добра работа, но трудно се намира. Ако няма дъбова гора, иглолистната ще е по-добре от нищо.
— Не — каза Ричард, — горе по ридовете съм виждал Дъбови дървета, на североизток.
Генерал Кърсън се почеса по брадата.
— За какво говорите?
— За дъб. Това е дървото, което ще осигури на хората ви онова, от което имат нужда. Има жълта вътрешна кора от която се прави чай.
— Дърво. Господарю Рал, аз мога да разпозная десет различни вида стомана само докосвайки повърхността с пръст, но дори да имах чифт допълнителни очи, по никакъв начин не бих могъл да различа едно дърво от друго.
— Разбира се, трябва да разполагате с хора, които ги познават.
— Ричард — каза Надин, — дъбовете се наричат така в Града на елените. По пътя за насам събирах корени и растения, чиито имена знам, но хората, които срещах, ги наричат по друг начин. Ако войниците пият чай от грешно дърво, най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да не им навреди, но със сигурност няма да реши проблема. Чесънът и боровинките ще облекчат червата им, но течността им е необходима, за да наваксат загубата. Чаят предотвратява пълно обезводняване и закрепва здравето.
— Да, знам. — Той разтърка очи. — Генерале, съберете отряд с около петстотин каруци, вземете и допълнителни товарни коне, в случай че пътеките са недостъпни за каруците. Знам къде има такива дървета. Ще ви заведа. — Ричард тихичко се засмя на себе си. — Веднъж горски водач, цял живот горски водач.
— Хората ще оценят, че Господарят Рал е загрижен за здравето им — каза генералът. — Аз със сигурност съм ви благодарен, Господарю Рал.
— Благодаря, генерале. Съберете всичко необходимо, ще се чакаме при конюшните. Ще ми се да сме се качили преди мръкнало. Пътеките нагоре не са най-подходящото място да се спъне човек в тъмното, особено с каруци. Почти пълнолуние е, но пак няма да е достатъчно светло.
— Ще сме готови и ще ви чакаме, Господарю Рал.
След бърз поздрав с юмрук в гърдите генералът излезе. Ричард прати на Надин още една празна усмивка.
— Благодаря за помощта.
После насочи цялото си внимание към Морещицата, облечена в червено.
ШЕСТА ГЛАВА
Ричард сграбчи кара за челюстта и повдигна лицето й. Извърна главата й така, че да може по-добре да огледа кървавия белег на бузата й.
— Какво е това?
Щом той отпусна хватката си, тя хвърли поглед към Калан.
— Един човек отхвърли опита ми за сближаване.
— Нима. Може би го е разколебал изборът ти на червено облекло.
Ричард погледна Калан.
— Какво става? Дворецът е пълен със стражи, които са толкова изнервени, че са готови да скочат дори на мен. Край стълбите са се заредили отряди стрелци, а откакто „Кръвта на братството“ атакува града, не бях виждал толкова много оголена стомана. — В очите му отново проблесна същият поглед на граблива птица. — Кой е долу в Дупката?
Калан бе казала на Кара да не споменава на Ричард за Марлин от страх убиецът да не му навреди по някакъв начин. Но след като Марлин призна, че има втори убиец, всичко се промени. Ричард трябваше да знае, че наоколо обикаля Сестра на мрака.
— Появи се убиец, който търсеше теб. — Калан направи знак с глава и ръка към Кара. — Нашата малка Госпожица Магия го предизвика да използва дарбата си върху нея, за да го залови. Затворихме го в дупката за по-сигурно.
Преди да се обърне към Калан, Ричард погледна Кара.
— Малката Госпожица Магия, значи? Защо допусна да го направи?
— Онзи каза, че иска да те убие. Кара реши да го разпита по своя начин.