— Дишай — пропя сладко Плъзгата с глас, обещаващ задоволяване на диви страсти, глас, обещаващ опиянение. — Искам да ми доставиш удоволствие. Дишай.
Гърдите на Дрефан се надигнаха и той пое живачната маса в дробовете си. Притихна, поел Плъзгата в себе си. Тя го освободи и той се строполи на една страна. От носа и устата му излезе течност — но не сребърно, а аленочервено.
Калан усети как нещо в нея се пречупва, разтърсва същността й, после изведнъж силата се върна в съществото й — сладко чувство на еуфорична вътрешна цялост. Дрефан бе мъртъв. Докато са живи. Това гласяха думите. Клетвата й свърши Ветровете й върнаха силата. Калан излезе от опиянението си, щом чу тежкото дишане на Ричард. С възродена паника се спусна към дясната му ръка, където бе записал съобщението. Разтвори пръстите му.
Думите ги нямаше. Усилието, с което се бе нахвърлил върху Дрефан, и кръвта, обляла ръката му, ги бяха изтрили. Калан изкрещя в отчаяна ярост. Хвърли се към отворената книга. Не можеше да си спомни думите. Главата я заболя от усилието. Не можеше да извика думите в съзнанието си. Какво да прави? Може би ако все пак сложи зрънцето черен пясък…
Не, знаеше, че не бива да преиначава указанията на могъщ магьосник като Натан. Стисна глава между треперещите си пръсти, сякаш опитвайки се да изстиска думите насила. Кара коленичи до нея и я разтърси за раменете.
— Майко Изповедник, какво има? Трябва да побързаш. Господарят Рал едва диша. Побързай!
По лицето й се търколиха сълзи.
— Не мога да си спомня думите. О, Кара, не мога да си ги спомня. Натан ми ги каза, но ги забравих.
Калан се хвърли пак към Ричард. Погали челото му.
— Ричард, моля те, събуди се. Трябва да ми кажеш думите. Моля те, Ричард, кажи ми ги!
Той едва дишаше, всеки дъх му костваше усилия. Нямаше да се събуди. Нямаше да живее.
Калан се метна при книгата. Знаеше, че не може да го събуди сама. Нищо няма да стане, ако не произнесе думите. Знаеше го. Бе израсла сред магьосници и магия. Знаеше, че не бива да преиначава казаното от Натан. Без думите нищо нямаше да стане.
Падна на земята с пронизителен вой, удряйки с длани пода.
— Не мога да си спомня думите! Не мога.
Кара я прегърна, накара я да се изправи и я приласка нежно до себе си.
— Успокой се. Вдишай дълбоко. Така. Издишай. Хай де пак, А сега си представи този мъж, Натан. Представи си го как ти казва думите, припомни си щастието, което те обзема, задето ще можеш да спасиш Ричард.
Калан се опита. Напрегна се толкова, че чак щеше да закрещи.
— Не си ги спомням — проплака. — Ричард ще умре, защото не мога да си спомня три глупави думи. Не мога да си спомня трите хармонии.
— Трите хармонии ли? — попита Кара. — Да не би да имаш предвид Реечани, Сентроси, Васи? Тези ли три хармонии?
Калан се обърна към нея невярващо:
— Това са! Трите хармонии. Реечани, Сентроси, Васи. Реечани! Сентроси! Васи! Спомних си! Благодаря ти, Кара, спомних си! — Взе между два пръста зрънце черен магьоснически пясък. — Реечани, Сентроси, Васи — повтори пак за всеки случай.
Пусна зрънцето върху пясъка.
Двете жени едновременно затаиха дъх.
В стаята постепенно се надигна жужене. Въздухът завибрира и затанцува. Изпъстри се с всякакви цветове, виеше се, танцуваше, пулсираше и туптеше. Блясъкът се усилваше заедно с жуженето, накрая се наложи Калан да отвърне глава. Стените се обляха в лъчи. Кара вдигна ръка пред лицето си. Калан направи същото. Но светлината бе толкова ярка, че извръщането на главата не бе достатъчно. И после започна да се смрачава — настъпи тъмнина, подобна на мастиленочерния цвят на нощния камък или на корицата на книгата. Светлината и цветовете бяха изблъскани обратно в книгата. Цялата светлина от стаята бе всмукана. Постепенно всичко потъна в тъмнина. В дълбините на черната бездна се чуха стонове, тъй сърцераздирателни, че Калан бе радостна, че не вижда източника им. Воят на душите изпълни стаята, разпръсна се над всичко — подлудяващ, френетичен, изгубен, див. Звукът на добре познатия на Калан смях заглъхна във вечността.
Щом светлината на свещите се върна в стаята, книгата я нямаше. На мястото й бе останала купчинка пепел.
Калан и Кара се спуснаха към Ричард. Той отвори очи. Все още не изглеждаше съвсем добре, но видът му бе по-свеж. И дишането му бе укрепнало.
— Какво стана? — попита той. — Мога да дишам. И главата ми не заплашва да се пръсне.
— Майката Изповедник те спаси — провъзгласи Кара. — Както неведнъж съм повтаряла, жените са по-силни от мъжете.
— Кара — прошепна Калан, — откъде знаеше трите хармонии?
Кара сви рамене.
— Легат Риши знаеше думите на съобщението от ветровете. Когато ти каза „трите хармонии“, те просто ми се явиха чрез неговата магия, подобно на останалите съобщения от ветровете.