— Сигурна ли си, че е било необходимо? — попита той Кара. — Разполагаме с цяла армия. Сам човек по никакъв начин не може да се добере до мен.
— Каза още, че имал намерение да убие и Майката Изповедник.
Изразът на Ричард помръкна.
— В такъв случай се надявам, че не си му показала добрата си страна.
Кара се усмихна.
— Не съм, Господарю Рал.
— Ричард — каза Калан. — Нещата стоят по-зле. Той е бил магьосник от Двореца на пророците. Каза, че е дошъл със Сестра на мрака. Още не сме я открили.
— Сестра на мрака. Чудесно. И как успяхте да разберете, че човекът е убиец?
— Сам си каза. Ако щеш вярвай. Твърди, че Джаганг го е изпратил да убие теб, после мен, и че му било заповядано да каже кой е, щом влезе в Двореца на Изповедници те.
— В такъв случай планът на Джаганг не е бил този човек да ни убие. Не е толкова глупав. Каква е била задачата на тази Сестра на мрака в Ейдиндрил? Той каза ли, че и тя е тук, за да ни убие, или е имала друга задача?
— Не изглеждаше Марлин да знае — каза Калан. — След онова, което му направи Кара, му вярвам.
— Коя е Сестрата? Как се казва?
— Марлин не знаеше името й.
Ричард кимна.
— Възможно е. Колко време е бил в града, преди да се представи?
— Не знам точно. Предполагам няколко дни.
— В такъв случай защо не е дошъл направо в Двореца да изпълни задачата си?
— Не знам — каза Калан. — Него попитах.
— Колко време е прекарал със Сестрата? Какво са правили двамата?
— Не знам. Трябва да го питам.
— Значи, ако е бил с нея, тя е трябвало да му каже нещо. Сигурно тя е била главната. Какво е било това нещо?
— Не знам.
— Този Марлин видял ли се е с някой друг, докато е бил в града? Срещнал ли се е с някого? Къде е отседнал?
Разпитваше я Търсачът, не Ричард. Макар да не надигаше глас, да не звучеше заплашително, ушите на Калан пламнаха.
— Не… се сетих да го попитам.
— Какво са правили, докато са били заедно? Тя носела ли е нещо със себе си? Купила ли е нещо или да е взимала нещо отнякъде, да е говорила с някой, който може да се окаже нов член на групата им? Искали ли са да убият и друг?
— Не се…
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Човек не изпраща убиец със задачата да се представи на стражите, пазещи на вратата на нарочената жертва. Вместо да сполучи, убиецът ще бъде убит. Може би Джаганг е изпратил този човек, за да свърши нещо, преди да дойде в Двореца, а щом изпълни задачата, го е пуснал тук, а да го убием и да унищожим шанса си да разберем како става, преди тази Сестра да свърши същинската работа. Джаганг със сигурност не го е еня за една от своите марионетки — има си още много, а човешкият живот за него не означава нищо.
Калан стисна пръстите си зад гърба. Чувстваше се като пълна глупачка.
Намръщеното чело на Ричард, надвесено над проницателните му очи, не й помагаше.
— Ричард, разбрахме, че е дошла жена, която иска да точно както ни каза Марлин. Не знаехме коя е. — Калан се поколеба. — Май не се сетих Надин. Марлин не знаеше как се казва Сестрата, но ни я описа: млада, хубава, с дълга кестенява коса. Страхувахме се да не се окаже, че Надин е Сестрата, вмъкнала се между нас, затова оставихме Марлин долу в дупката и се втурнахме към Надин. Решихме, че това е от първостепенна важност — да спрем Сестрата на мрака, ако е дошла в Двореца. Ще попитаме Марлин за всички тези неща по-късно. Няма къде да избяга.
Острият поглед на Ричард омекна и той въздъхна замислено. Накрая кимна.
— Постъпили сте правилно. Прави сте, че въпросите са по-маловажни. Съжалявам. Трябваше да си дам сметка, че ще направите най-доброто. — Той вдигна предупредително пръст. — Оставете този Марлин на мен.
Плъзна проницателния си поглед към Кара.
— Не искам двете с Калан да слизате при него. Ясно ли е? Може да стане нещо.
Кара бе готова да пожертва живота си на секундата, за да защити неговия, но по искрящия й поглед можеше да се види, че очевидно не й е приятно да поставят способностите й под съмнение.
— И колко опасен беше огромният як мъжага на края на верижката на Дена, докато тя го водеше безнаказано на публични места в Народния дворец в Д’Хара? Нима й се налагаше да прави повече от леко подръпване на тънката верижка на животинчето си, закачена за колана, за да демонстрира абсолютния си контрол над него? Осмели ли се той макар и веднъж да отпусне напрежението си в тази верижка?
Човекът на края на верижката беше Ричард.
Сините очи на Кара блестяха от възмущение, сякаш по безоблачно синьо небе изведнъж бе пробягала светкавица. Калан бе готова да очаква, че Ричард ще изтегли меча си, изпълнен с ярост. Вместо това той гледаше Морещицата, безстрастно изчаквайки я да свърши. Калан се запита дали Кара се страхува Ричард да не я удари до смърт или пък очаква с радост подобна реакция.