— Кралят на Джара. Помниш ли? Изпрати му главата на Тристан, изисквайки капитулацията му.
— О, този Крал ли — Ричард се отпусна на стола до нея. — И чии са главите?
— Ами струва ми се, че ще разберем всеки момент.
Стражите отвориха двойната врата. През нея нахълта светлина, която обгърна двете приближаващи фигури. Щом стигна до подиума, Кралят разтвори виолетовото си наметало, поръбено с кожа от петниста бяла лисица, и падна на едно коляно в дълбок поклон. Гадателят зад него изпълни своя поклон, свличайки се изцяло на колене.
— Станете, деца мои — поздрави ги Калан според етикета.
— Майко Изповедник — каза Крал Джорин, — колко е хубаво да ви видим отново.
Спретнатата му фигура, сребристата му коса, подстригана безупречно и пригладена назад сякаш от насрещен вятър, елегантната му ножница и меч, панделките, шарфът около кръста, избродираната в червено, синьо и златисто дреха, накитите със скъпоценни камъни му придаваха вид на един от най-величествените Крале, които Калан бе виждала.
— И аз се радвам, Крал Джорин — Тя вдигна ръка встрани. — Това е Господарят Рал, владетел на Д’Харанската империя и бъдещ мой съпруг.
Кралят повдигна вежда.
— Слухът достигна и до мен. Поздравления.
Ричард се наведе напред.
— Изпратих ви съобщение. Какъв е отговорът ви?
Калан си помисли, че я чака доста работа по обучава нето на Ричард в дипломатическия етикет.
Кралят се засмя дълбоко.
— За мен ще е удоволствие да стана част от империя, ръководена от човек, който не ме забаламосва с празни приказки. — Той посочи с пръст гадателя зад себе си. — Като някои хора.
— Това означава ли, че обявявате капитулацията си? — настоя Ричард.
— Да, точно това означава, Господарю Рал, Майко Изповедник. В Сандилар пристигна голяма делегация от Императорския орден с покана да се присъединим към тях. Чакахме знак, както ни препоръча присъстващият тук Джа-вас Кедар. Тристан реши да вземе работата в свои ръце и се опита да сключи изгодна сделка с Ордена. Щом започна чумата, си помислихме, че тя е доказателство за силата на Ордена, и трябва да го призная, това ни поуплаши. Но когато вие сложихте край на заразата, за мен бе ясно. Джавас без съмнение съвсем скоро ще открие подходящия знак от звездите, който ще потвърди правилността на решението ми. Ако ли не, то има и други гадатели.
Пламналият Джавас Кедар се поклони.
— Както ви казах, Ваше Сиятелство, като ваш гадател по звездите ще мога без проблеми да потвърдя решението ви.
Кралят се намръщи през рамо.
— Добре!
— А главите? — попита Ричард.
— На делегацията на Императорския орден са. Донесох ги, за да ви засвидетелствам искреността си. Исках да разберете, че това е решение, което взимам по дълбоко убеждение. Реших, че отговорът ми е достоен за хора, които не се свенят да потопят в чума цяла една земя, да убиват безогледно. Това разкрива истинската им природа — показва, че всичките им думи са били лъжовни.
Ричард сведе глава пред Краля.
— Благодаря, Крал Джорин.
— Кой нареди обезглавяването на племенника ми Тристан?
— Аз — отвърна Ричард. — Бях на балкона на Майката Изповедник, тя бе до мен. Тристан влезе в стаята й и започна яростно да забива нож в натъпканата с възглавници нощница, оставена в леглото й. Мислеше, че я убива.
Кралят сви рамене.
— Справедливостта е за всички, независимо от положението и сана. Действията ви не ме изпълват с лошо чувство. И без друго Тристан не служеше добре на народа ни. С нетърпение очаквам деня, в който ще се отървем от заплахата на Императорския орден.
— Както и ние — отвърна Ричард. — С ваша помощ се приближаваме към този ден.
Докато отвеждаха Краля към една маса встрани, за да подпише документите и да обсъди стратегически въпроси с Д’Харанските командири, а Ричард и Калан се канеха да тръгват, при тях влетя страж.
— Какво има? — попита Калан.
— Трима души искат да се видят с Господаря Рал.
— Трима? Кои са?
— Не си казаха имената, Майко Изповедник, но твърдят, че са Рауг’Мос.
Ричард се отпусна обратно на стола си.
— Въведете ги.
Докато трите фигури — с огромни наметала с вдигнати качулки и скръстени пред гърдите ръце — влизаха в залата, насочвайки се към подиума, Калан обви с пръсти дланта на Ричард и я стисна успокоително.
— Аз съм Господарят Рал — каза той.
— Да — отвърна единият от тримата, който стоеше по-напред. — Вдигна ръка встрани. — Това е брат Керлоф, а това — брат Хоук. — Свали качулката си, под която се показа дълбоко набраздено лице и глава, покрита с изтъняваща сива коса. — Аз съм Марсден Табур.