Ричард гледаше тримата строго и напрегнато.
— Добре дошли в Ейдиндрил. Чух, че сте искали да ме видите. Какво мога да направя за вас?
— Търсим Дрефан Рал — каза Марсден Табур. Ричард плъзна пръст по ръба на масата, погледът му продължаваше да следи внимателно тримата.
— Съжалявам, но вашият Първи свещеник е мъртъв. Двамата, застанали по-назад, се спогледаха.
— Първи свещеник ли? Аз съм Първият свещеник на Рауг’Мос. И така е още отпреди Дрефан да се роди.
Ричард се намръщи.
— Дрефан ни каза, че той е Първият свещеник.
Марсден Табур се почеса по слепоочията, търсеше думи:
— Господарю Рал, опасявам се, че брат ви се е поддал на… една заблуда. Щом ви е казал, че той е Първият свещеник, значи ви е лъгал поради причини, които дори не смея да си представя. Дрефан бе оставен при нас от майка си още като малко момче. Отгледахме го, знаейки какво ще направи баща му с него, ако открие, че му се е родил син без дарбата. Дрефан се оказа опасен. Щом го разбрахме, започнахме да го държим затворен, вътре в нашето общество, за да му попречим да нарани някого. Беше талантлив лечител и се надяваше, че един ден ще намери покой в себе си. Надявахме се лечителските му качества да му помогнат да осъзнае стойността си, правото си да съществува. Преди време той изчезна. Няколко от лечителите ни бяха намерени мъртви. Убити по най-ужасяващ начин — чрез мъчения. Оттогава го търсим. Попаднахме на няколко места, където е бил, и намерихме убити по подобен мъчителен начин жени. Дрефан бе изпълнен с ненаситна страст за жени. Баща му също не бе особено мил с тях. Макар да избяга от баща си телесно, духовно, струва ми се, остана свързан с него. Моля се да не е причинил зло никому тук.
Ричард мълча дълго, преди да отговори:
— Тук върлуваше чума. Ужасна чума. Умряха хиляди. Пренебрегвайки себе си изцяло, подбуждан от благородните идеи на Рауг’Мос, Дрефан неуморно се грижеше за болните. Споделяше знанието си с другите и по този начин помогна на мнозина да не се заразят. Брат ми по свой начин спомогна за спирането на чумата и правейки това, намери смъртта си.
Марсден Табур скръсти ръце пред гърдите си и се вгледа в очите на Ричард.
— Така ли искате да бъде запомнен?
— Той ми беше брат. Неговото присъствие тук ми помогна да осъзная силата на прошката.
Калан стисна ръката му под масата.
— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, Господарю Рал — поклони се Марсден Табур. — В светлината ви разцъфтяваме.
— Благодаря — прошепна Ричард.
Тримата лечители се извърнаха да си вървят, но Марсден Табур се обърна.
— Познавах баща ви. Вие не сте поели по неговия път. За разлика от Дрефан. Малцина са онези, които ще скърбят за това, че баща ви или брат ви си отидоха от този свят. В очите ви виждам, Господарю Рал, лечител, истински лечител, освен войн. Един магьосник, като лечител, трябва да е в равновесие, иначе е загубен. Най-сетне Д’Хара намери своя водач. Ако се нуждаете от нас, повикайте ни и ние ще се отзовем.
Щом вратата се затвори, Улик въздъхна шумно.
— Господарю Рал, отвън чакат още представители.
Искат да ви видят.
— Ако сте достатъчно добре — добави Кара.
— Винаги има някой, който иска да ни види. — Ричард стана и подаде ръка на Калан. — Генерал Кърсън може да се заеме с тях. Нямахме ли по-важни задачи?
— Сигурен ли си, че си добре? — попита Калан.
— Никога не съм се чувствал по-добре. Не си си променила решението, нали?
Калан се усмихна, пое ръката му и стана.
— За нищо на света. Ако Господарят Рал се е възстановил напълно, какво чакаме? Нещата ми са готови.
— Време е — измърмори Бердин.
Докато чакаха Ричард да се върне, Калан погали успокоително Кара по рамото.
— Плъзгата не би ни излъгала, Кара. След като казва, че можеш да пътуваш, значи наистина можеш.
Плъзгата бе пробвала Кара, Бердин, Улик и Иган, които като стражи и пазители си мислеха, че трябва да са неотлъчно до Калан и Ричард и да ги защитават. Само Кара бе преминала през теста й. Ричард си го обясняваше с това, че Кара се бе свързала с Андолианския водач, легат Риши, който вероятно е имал в себе си двете страни на магията. Кара не искаше да има нищо общо с магията, а Плъзгата определено бе магическо същество.
Калан се надвеси над нея и прошепна в ухото й:
— Преминавала си през по-големи изпитания от това — тук, в тази стая. Аз съм твоя сестра по Агиел. Ще те държа за ръката през цялото време.
Кара погледна първо Калан, после Плъзгата.
— Трябва да го направиш, Кара — замоли се Бердин.
— Ти ще си единствената Морещица на сватбата на Господаря Рал и Майката Изповедник.