Вдигна глава и им се усмихна глуповато.
— Беше… прекрасно.
Ричард стисна и двете за ръцете. Калан намести ножа и раничката си. Почувства се добре — отново в удобните си дрехи за пътуване. На Кара й се виждаше странно да я гледа в панталон.
— Дотук искахте да пътувате — каза Плъзгата. — Съкровището на Джакопо.
Ричард огледа пещерата, трябваше да стои с наведена глава, защото таванът бе доста нисък.
— Не виждам никакво съкровище.
— В следващата стая е — каза Калан. — Някой сигурно ни чака. Оставили са факла.
— Готова ли си за сън? — попита Ричард Плъзгата.
— Да, господарю. С нетърпение очаквам да се съединя с душата си.
При мисълта какво са сторили с това същество магьосниците, какво е била преди, Калан потръпна.
— Ще се почувстваш ли… нещастна, когато отново те повикам, за да пътуваме?
— Не, господарю, винаги съм готова да доставям удоволствие.
Ричард кимна.
— Благодаря ти за помощта, Плъзга. Всички сме ти задължени. Приятен… сън.
Плъзгата му се усмихна, щом той скръсти китки, затвори очи, извика магията.
Лъскавото сребърно лице, отразяващо танца на светлината от факлата, постепено омекна, прибра се обратно в живачния кладенец. Юмруците на Ричард заискриха. Сребърните му накитници заблестяха толкова, че Калан видя долната им страна през плътта и костта му, видя как се свързват в общ двоен клуп — символа на вечността. Басейнът от искрящо сребро също заблестя, щом Плъзгата потъна в него и отначало бавно, после с нарастваща бързина се изгуби в далечната тъмнина.
Ричард взе тръстиковата факла и тримата поеха по ниския широк коридор, следвайки извивките на тъмнокафявата скала, докато се озоваха в просторна зала.
Калан вдигна ръка.
— Съкровището на Джакопо.
Ричард вдигна факлата. Срещу тях блеснаха хиляди златни искрици от стаята, пълна със злато във всякакви форми — от буци самородно злато и необработени слитъци до изящни златни статуи.
— Е, не е трудно да се разбере защо се нарича съкровището на Джакопо — каза Ричард, и посочи полиците.
— Но май нещо липсва.
Калан разбра какво има предвид той.
— Когато бях тук първия път, тези полици бяха натъпкани с пергаментови свитъци. — Тя подуши въздуха. — И нещо друго липсва. Вонеше отвратително. Сега миризма та я няма.
Спомни си как се бе закашляла, едва дишайки, как й се бе завил свят. На пода пред тях се виждаше купчина пепел.
Калан прокара крак през нея.
— Какво ли е станало тук?
Продължиха, следвайки извивките на скалата, под звуците на пращящата факла, докато се озоваха под лъчите на златната зора. Пред изгрева претичваха виолетови облаци, поръбени по краищата с искрящо златисто, по-величествено от цялото злато на Джакопо.
Безкрайните тревисти поля, свежи и ароматни, се простираха, докъдето поглед стига.
— Прилича на полетата Азрит през пролетта — каза Кара. — Преди да ги опустошат летните жеги.
Видяха пред себе си скосена пътека, която извеждах към селото на Калните. Калан стисна Ричард за ръка! Прекрасна утрин за разходка из тревистите поля на Дивото. Прекрасен ден за сватба.
Доста преди да стигнат до селото на Калните, до ушите им стигнаха ударите на барабани, носещи се над полето. Утрешният въздух бе изпълнен със смехове и песни.
— Калните май имат банкет? — каза Ричард. — какво ли може да е?
В гласа му се прокрадваше нервна нотка. Калан се почувства по същия начин — знаеше, че банкети обикновено се устройват преди свикване на Съвещание с духовете. Недалеч от селото ги посрещна Чандален. Носеше наметало от кожа на койот — отличителен белег на старейшините. Косата му бе намазана обилно с лепкава кал. Беше гол от кръста нагоре, обут в церемониалните си еленови панталони, носеше най-хубавия си нож и копие.
Пристъпи към Калан с мрачно лице и я зашлеви.
— Сила за Изповедник Калан.
Ричард стисна Кара за китката.
— Спокойно — прошепна й той. — Ще ти разкажем: това. По този начин се поздравяват.
Калан му върна плесницата, знак за уважение към силата на съответния човек.
— Сила за Чандален и народа на Калните. Прекрасно е да се завърнеш у дома. — Тя плъзна ръка по наметалото му. — Виждам, че си станал старейшина.
Той кимна.
— Старейшина Брегиндерин почина от треската. Бях избран на негово място.
Калан се усмихна.
— Мъдър избор са направили.
Чандален се изправи пред Ричард и го огледа от глава до пети. Двамата мъже някога бяха врагове. Накрая Чандален зашлеви Ричард — по-силно, отколкото Калан.