Выбрать главу

— Сила за Ричард Избухливия. Радвам се да видя и теб. Радвам се, че ще се ожениш за Майката Изповедник, за да не избере тя Чандален.

Ричард му върна плесницата.

— Сила за Чандален. Приеми благодарността ми, за дето защитава Калан по време на пътешествието ви. — Той вдигна ръка. — Това е нашата приятелка и защитничка Кара.

Като защитник на своя народ, това прозвище имаше особено значение за Чандален. Той повдигна брадичка и се вгледа в очите й. Зашлеви я по-силно, отколкото Калан и Ричард.

— Сила за защитник Кара.

За щастие Кара не носеше бронираните си ръкавици. Ако бе с тях, при силния шамар, който му заби, сигурно щеше да му счупи челюстта. Чандален успя да извърне врат и се ухили широко.

— Сила за Чандален — каза тя първо на него, а после се обърна към Ричард: — Този обичай ми харесва.

Кара посегна с ръка към някои от белезите на Чандален.

— Много добре. Този тук е чудесен. Болката сигурно е била изящна.

Чандален погледна смръщено Калан и каза на родния си език:

— Какво означаваше последната дума?

— Означава, че сигурно те е боляло страхотно — от върна му Калан. Тя бе научила Чандален да говори на нейния език, но той все още я питаше за някои думи.

Чандален се ухили гордо.

— Да, много болеше. Дори плаках за майка си.

Кара повдигна вежда към Калан.

— Този ми харесва.

Чандален огледа Кара от глава до пети, червената й кожена униформа, тялото й.

— Имаш чудесни гърди.

Агиелът се стрелна в ръката й.

Калан я спря.

— Калните имат обичаи, различни от нашите — прошепна й тя. — За тях последното означава, че изглеждаш здрава, силна жена, способна да роди и отгледа здрави деца. За тях това е най-висша форма на комплимент. — Надвеси се още повече към ухото й, за да не я чуе Чандален. — Само не му казвай, че би искала да го видиш без калта по косата му, защото това ще означава покана да те дари с тези деца.

Кара внимателно слушаше какво й говори Калан. Накрая се извърна, повдигна леко униформата си, за да разкрие отвратителен белег.

— Този тук бе особено болезнен, също като твоя.

Чандален изсумтя разбиращо.

— Отпред имах още, но Господарят Рал направи така, че да изчезнат. Жалко. Някои от тях бяха наистина забележителни.

Ричард и Калан тръгнаха след Кара и Чандален, който с радост й показваше оръжията си. Двамата обсъждаха оживено кое е най-болезненото място, където би могъл да получиш рана. Тя бе впечатлена от познанията му.

— Чандален — прекъсна ги Калан, — какво става тук? За какво е този банкет?

Той я погледна през рамо, сякаш недоволен от намесата й.

— Това е сватбен банкет. За вашата сватба.

Калан и Ричард се спогледаха.

— Но откъде знаеше, че ще се женим?

Чандален сви рамене.

— Пилето ми каза.

* * *

Веднага щом влязоха в селото, бяха заобиколени от тълпа хора. В краката им се блъскаха деца, напиращи да докоснат странстващите Кални, както ги наричаха. Познатите им идваха да ги плеснат лекичко за добре дошли.

Савидлин също бе там, потупвайки Ричард по гърба, също и жена му Веселан, която се опитваше да ги прегърне и целуне едновременно. Синът им, Сидин, се вкопчи в крака на Калан, бърборейки им нещо на местния език. Толкова бе прекрасно да може отново да зарови ръце в косицата му. Ричард и Кара не разбираха нищо. Единствен Чандален говореше техния език.

— Дойдохме да се оженим — каза Калан на Веселан.

— Донесох прекрасната рокля, която ми уши. Надявам се помниш, че ми обеща да застанеш до мен.

Веселан цяла сияеше.

— Помня.

Калан видя към тях да се приближава мъж с дълга сребриста коса, облечен в панталон и туника от еленова кожа. Тя се надвеси към Кара.

— Това е водачът им.

Пилето ги поздрави с леки плесници, както бе прието в рамките на селото.

Бащински прегърна Калан.

— Треската спря. Духовете на нашите предци сигурно са ти били от помощ.

Калан кимна.

— Радвам се, че сте у дома. За нас ще е удоволствие да оженим теб и Ричард Избухливия. Всичко е готово.

— Какво казва той? — попита Ричард.

— Че всичко е готово за сватбата.

Ричард се намръщи.

— Ставам нервен, когато някой знае неща, които не съм му казал.

— Ричард Избухливият е притеснен? Не е доволен от подготовката?

— Не, не е това — отвърна Калан. — Всичко е чудесно. Само че не разбираме откъде сте знаели, че ще дойдем, за да се оженим. Това ни озадачава. Самите ние не знаехме допреди няколко дни.

Пилето посочи към една от откритите постройки с платформи, покрити с трева.