— Кой ви залови?
— Нангтонг.
Калан се покашля:
— Нангтонг ли? Че защо сте им?
Зед опъна робата си.
— Искаха да ни принесат в жертва. Без малко да се превърнем в човешка жертва. Бяхме,в смъртна опасност през цялото време.
Калан го изгледа скептично.
— Нангтонг са си позволили да престъпят забраната да изпълняват ужасните си ритуали?
— Сигурно беше заради червените луни — предположи Зед. — Опасявали са се от най-лошото и са се опитва ли да се спасят.
Калан килна глава на една страна.
— Това не ги оправдава. Ще трябва да намина да видя какво си позволяват.
— Могли са да ви убият! — възкликна Ричард.
— Глупости. Един магьосник и една чародейка са по-умни от банда диваци. Нали, Ан?
Ан примигна.
— Ами…
— Ами, да, както казва Ан, работата беше доста по-сложна. — Зед й обърна гръб. — Но наистина беше ужасно, мога да ви уверя. А после бяхме продадени в робство. Ричард повдигна вежда.
— В робство!
— Наистина. На Си Доак. Бяхме принудени да им работим като роби. Но Си Доак не ни харесаха — по някак ви техни си причини. Нещо в Ан им се видя незадоволително. И решиха да ни продадат на канибалите.
Ричард зяпна.
— На канибалите?
Зед се усмихна широко.
— За щастие канибалите се оказаха Калните. Те се срещнаха с Чандален. А той, разбира се, ме позна, нали сме се виждали и преди. Но не се издаде и ни купи, за да ни освободи от Си Доак.
— И защо не можахте да избягате от Си Доак? — по пита Калан. — Нали си магьосник. А Ан е чародейка.
Зед посочи голите си китки.
— Овързаха ни с някакви магически върви. Бяхме без помощни. — Той вдигна глава. Наистина безпомощни. Беше ужасно. Бяхме безпомощни, отчаяни роби.
— Звучи ужасно — каза Ричард. — А как смъкнахте вървите от ръцете си? Зед вдигна длани.
— Не можахме.
Ричард се почеса по челото, с другата си ръка посочи напред.
— Ами, все пак ги няма.
Зед плъзна ръка по гладката си брадичка.
— Е, да, вече ги няма. Бяха затегнати с магия. Проявих… проявихме достатъчно разум, че да не се опитваме да използваме магия, за да се освободим. Това само би усложнило нещата. Трябваше просто да чакаме, без да из ползваме магията си, докато загубят силата си. Когато се освободихме от Си Доак и започнахме да горим свитъци те, те сами си паднаха.
— Значи такъв е бил планът ви през цялото време?
— Разбира се!
Ан кимна.
— Имай вяра в Създателя и той ще ти разкрие плановете си.
Зед вдигна пръст срещу Ричард.
— Магията е опасно нещо, Ричард. Както някой ден ще разбереш, най-трудната част от това да си магьосник, е да знаеш кога да не използваш магия. Точно такъв беше и нашият случай. Трябваше да открием съкровището на Джакопо. При всичките тези проблеми знаех, че единственият ни шанс да го сторим е да не прибягваме до магия. — Той скръсти ръце. — Така и стана, като доказателство на тезата ми.
Чандален пристъпи напред.
— При нас дойдоха много войници — посочи на югоизток. — Пристигна огромна армия разузнавачи, за да приберат нещата, които изгори Зед. Докато двамата с Ан ги горяха, аз и хората ми отблъсквахме атаките. На запад се е водила още по-страшна битка — срещу основната сила на врага. Орденът бе победен. Запознах се с един мъж на име Рейбич и той каза, че някой си на име Натан го е изпратил да унищожи врага. Ричард поклати глава.
— Всичко ми се вижда твърде сложно.
Зед щракна с пръсти.
— Е, както и да е, все някой ден ще разбереш, Ричард. Магьосническата работа винаги е сложна. Някой ден, когато решиш да направиш с дарбата си нещо друго, различно от това да си седиш на задника и да блееш, докато аз си рискувам живота, тогава ще разбереш. Между другото, ти с какво се занимава, докато тук бушуваха всички те тези важни събития?
— С какво се занимавах ли?
Калан се усмихна и го прегърна, докато той се чудеше откъде да започне.
— Е, ами сега съм Господарят Рал и…
Зед изсумтя и седна обратно върху дървената платформа.
— Господарят Рал, наистина. — Взе си печена чушка. — Цялата бумащина сигурно е изтощителна.
Ричард се почеса по главата, докато Ан също сядаше до Зед.
— Зед, би ли ми отговорил на един въпрос? Би ли ми обяснил защо книгите в енклава на Първия магьосник са подредени в такива нестабилни купчини?
— Ами за заблуда. Помня подредбата отлично, така че ако някой е пипал нещо, веднага ще разбера. — Воднистите очи на Зед изведнъж се ококориха: — Какво? По дяволите, Ричард, какво си правил там? Мястото е опасно! Как си влязъл? — Зед посочи гърдите на Ричард. — Амулетът! Взел си го оттам! Как успя да влезеш? По дяволи те, Ричард! Къде е Мечът на истината? Поверих го на теб!Нали не си проявил глупостта да го дадеш на някого?