— Господарю Рал, владея силата му. Нищо не може да се случи.
— Сигурен съм, че е така. Не поставям под съмнение способностите ти, Кара. Но не желая Калан да бъде изложена на риск, независимо колко незначителен е той, при положение че не се налага. Щом се върна, двамата с теб ще отидем да разпитаме Марлин. Вярвам ти напълно с цената на живота си, но просто не искам да захвърлям Калан на някоя от грозните прищевки на живота. Джаганг не е дооценил способностите на Морещиците, вероятно защото не познава добре Новия свят. Направил е грешка. Просто искам да съм сигурен, че и ние няма да сгрешим. Съгласна ли си? Щом се върна, ще разпитаме Марлин и ще разберем какво става.
Както светкавично бе дошла, бурята в очите на Кара също тъй светкавично отшумя. Спокойното поведение на Ричард я потуши и само след секунди сякаш нищо не се беше случило. Калан почти не бе сигурна, че Кара всъщност е наговорила всички тези ужасни неща. Почти.
Прииска й се да бе обмислила по-добре нещата с Марлин, когато бе имала тази възможност. В устата на Ричард нещата изглеждаха толкова прости. Помисли си, че сигурно толкова се е била притеснила за него, че не е могла да мисли нормално. Това беше грешка. Знаеше, че не бива да допуска чувствата да засенчват разума й. Ако не иска да причини вредата, от която се страхува.
Ричард подхвана тила й с ръка и я целуна по челото.
— Радвам се, че не си пострадала. Изплаши ме с тази готовност да поставиш живота си пред моя. Няма да се повтори, нали?
Калан се усмихна. Не обеща, вместо това смени темата.
— Притеснявам се, че ще напуснеш сигурността на Двореца. Не ми харесва идеята да излизаш навън, докато тия места броди Сестра на мрака.
— Всичко ще е наред.
— Но тук са посланикът на Джара заедно с представи тели на Гренидон. Зад тях стоят огромни войски. Има и представители на други, по-малки страни — Мардовиа, Пендисан, Тогреса. Всички очакват среща с теб тази вечер.
Ричард увеси пръст на широкия си кожен колан.
— Е, могат да капитулират и пред теб. Или са с нас, или са срещу нас. Не е нужно да се срещат с мен, трябва просто да приемат условията на капитулацията.
Калан го докосна по рамото.
— Но ти си Господарят Рал, владетелят на Д’Хара. Ти поставяш условията. Всички очакват да се срещнат с теб.
— В такъв случай ще им се наложи да почакат до утре вечер. Нашите войници са по-важни. Генерал Кърсън е прав. Ако хората ни не могат да се бият, сме го загазили. Армията на Д’Хара е основната причина страните да са готови да капитулират. Не можем да си позволяваме каквато и да е слабост в способността си да стоим начело.
— Но аз не искам да се разделяме — прошепна тя.
Ричард се усмихна.
— Знам. Аз също, но това е важно.
— Обещай ми, че ще внимаваш.
Усмивката му грейна.
— Обещавам. А ти знаеш, че магьосниците винаги държат на думата си.
— Добре тогава, но се връщай бързо.
— Добре. А ти стой далеч от онзи Марлин.
Обърна се към другите:
— Кара, вие с Райна оставате тук заедно с Иган. Улик, извинявай, че ти креснах. Ще се реванширам, като ти позволя за дойдеш с мен, за да можеш да ме гледаш с тия огромни сини очи и да ме караш да се чувствам виновен. — Обърна се към последната: — Бердин, тъй като знам, че вие трите ще направите така, че да ми се стъжни животът, ако не взема със себе си поне една от вас, можеш да дойдеш с мен.
Бердин се извърна с широка усмивка към Надин.
— Аз съм любимката на Господаря Рал.
Надин, наместо да се впечатли, остана като гръмната, в каквото състояние бе и през по-голямата част от предишния разговор. Накрая извърна високомерен поглед към Ричард. Сключи ръце пред гърдите си.
— И на мен ли ще разпоредиш нещо? И на мен ли ще кажеш какво да правя — нещо, което очевидно ти доставя удоволствие да правиш с останалите?
Ричард, вместо да се ядоса, както Калан си помисли, че ще стане при получената обида, изглеждаше по-малко заинтересуван от всякога.
— Много хора се бият за свободата ни, бият се срещу Императорския орден, който иска да зароби Средната земя, Д’Хара, а постепенно и Западната земя. Аз стоя начело на онези, които желаят да се бият за свободата си, за благото на невинните народи, които в противен случай биха били заробени. Стоя начело, защото обстоятелствата ме извадиха напред. Не го правя от властолюбив или за щото ми харесва. Правя го, защото трябва. На враговете си, или на потенциалните си врагове, поставям изисквания. На хората, които са ми верни, заповядвам. Ти не си нито едното, нито другото, Надин. Прави каквото искаш.