— Мое! Давай!
Шота го перна по главата.
— Самюъл, дръж се прилично.
Пилето се усмихна. Свали през главата си връзката със свирката и я подаде на Самюъл.
— Дар за един приятел на Калните.
Самюъл внимателно взе Свирката. Лицето му се разцепи в усмивка, разкриваща острите му зъби.
— Благодаря, Пиле — каза Шота.
Самюъл наду тихата свирка. Явно чуваше звука й и го харесваше. Хората наоколо започнаха да се подсмихват и да бърборят. Калан с облекчение си помисли, че лешоядите не отвръщат на този повик. За щастие Самюъл не знаеше как да извиква конкретни птици. Той се хилеше на подаръка си и го окачи на врата си. После пак хвана Шота за ръката.
Всеобземащият поглед на вещицата пое в себе си Калан и Ричард, откъсвайки ги от околния свят. В този миг останаха само тримата.
— Не си мислете, че само защото съм дошла да ви поздравя, ще забравя обещанието си.
Калан преглътна.
— Шота…
Очите на вещицата бяха красиви и страшни едновременно. Тя вдигна предупредително пръст.
— И двамата си спечелихте правото на тази весела сватба. Радвам се за вас. Ще уважа клетвите ви и ще ви защитавам по всякакъв възможен начин — от благодарност към онова, което сторихте за мен, и докато помните предупреждението ми. Няма да позволя от тази връзка да израсне мъжко дете. В това не се съмнявайте.
Погледът на Ричард пламна.
— Шота, няма да допусна да ме заплашваш…
Пръстът й отново се вдигна, този път към Ричард.
— Не отправям заплаха. Давам обещание. Не го правя от лоши чувства към когото и да е от вас, а от загриженост за съдбата на хората по света. Чака ни дълга битка. Няма да позволя победата да бъде застрашена заради това, което вие двамата можете да донесете на този свят. Джаганг е достатъчен проблем.
Поради някаква причина гласът на Калан не искаше да излезе от гърлото й. Ричард също бе останал без думи. Калан вярваше на Шота. Вещицата не го правеше от злоба.
Шота вдигна ръката на Калан и сложи вътре нещо.
— Това е подаръкът ми за двама ви. Правя го от обич към вас и към всички останали! — Тя се усмихна особено.
— Странни думи от устата на вещица, не мислите ли?
— Не, Шота — каза Калан. — Не знам дали ти вярвам за онова, което ни каза за син, но знам, че не го правиш с омраза.
— Добре, носете винаги подаръка ми и всичко ще бъде наред. Запомнете думите ми — когато сте заедно, никога не сваляйте това или ще носите последствията от клетвата ми. — Тя се вгледа в очите на Ричард. — По-лесно ще ти е да се изправиш срещу самия Пазител, отколкото срещу мен.
Гласът на Ричард бе странно спокоен:
— Но ако…
Шота отново вдигна пръст срещу него.
— Вие се обичате. Изпитайте радостта от любовта си и това, че си принадлежите. Борихте се всеотдайно за това си право. Празнувайте единението си и любовта си. Сега си принадлежите, както винаги сте мечтали.
Двамата кимнаха. Калан не чувстваше гняв. Обзе я само облекчение от това, че Шота няма да помрачи сватбата им. Беше като в сън, обзе я спокойствие.
Шота се обърна да си върви.
— Шота! — спря я Ричард. Тя се обърна. — Няма ли да останеш? Изминала си дълъг път.
— Да — обади се и Калан, — наистина би ни било приятно да останеш с нас.
Вещицата се усмихна с вещерската си усмивка, проследявайки с поглед как Калан закача колието на врата си.
— Това, че ме каните, наистина ми доставя удоволствие, но пътят е дълъг, трябва да вървим.
Калан изтича надолу по стълбите и взе няколко парчета хляб от тава. Уви го в кърпа. Застана до Шота пред стълбата.
— Вземи това за из път, в знак на благодарността ни, че дойде да ни поздравиш, и за подаръка.
Шота я целуна по бузата и взе вързопа. Самюъл не се опита да го грабне. Изглеждаше доволен. Изведнъж Ричард се озова до Калан. Шота му се усмихна леко и целуна и него по бузата. Погледът й бе странно сериозен.
— Благодаря и на двама ви.
И после изчезна. Просто изведнъж.
Зед и Ан все още бяха на платформата, заедно с Кара и останалите. Зед се извърна към Ричард и Калан.
— Какво стана с Шота? Сключихме примирие, а тя си тръгна ей така, без дума да каже.
Калан сбърчи чело.
— Напротив, каза, но на нас.
Зед се озърна.
— Кога? Отиде си, преди да е казала каквото и да е.
— Аз също имах намерение да говоря с нея — обади се и Ан.
Калан погледна Ричард. Той от своя страна погледна Зед.
— Имаше да ни казва някои хубави неща. Може би просто не е искала да стигат до ушите ти.
Зед се засмя.
— Без съмнение.
Калан докосна тъмния камък на врата си. Прегърна Ричард през кръста и го придърпа към себе си.
— Какво мислиш? — прошепна тя.
Ричард се загледа в празното, където допреди миг бе стояла Шота.