Выбрать главу

— Да го подтикнеш?

Надин кимна.

— Наред с другите момчета, около мен все се навърташе Майкъл, братът на Ричард. Предполагам просто от ревност към Ричард. По онова време нямах много против Майкъл да ме ухажва. Не го познавах толкова добре, но вече беше започнал да се издига. Мислех, че Ричард цял живот ще си остане горски водач. Не, не че е лошо. Аз самата не съм кой знае колко забележителна личност. Ричард обичаше планината.

Калан се усмихна.

— Все още я обича. Ако можеше, сигурна съм, че не би искал нищо друго, освен да си бъде най-обикновен горски водач. Но няма как. И така, какво стана нататък?

— Ами реших, че ако по някакъв начин накарам Ричард да ме ревнува, поне мъничко, може би ще прескочи „бариерата“ и ще направи крачката. Понякога мъжът има — нужда да го подтикнеш, както винаги е повтаряла майка ми. Така че аз направих точно това. — Надин се покашля. — Наредих нещата така, че да ме види да се целувам с Майкъл. Постарах се да изглежда така, сякаш си прекарвам наистина добре с брат му.

Калан въздъхна дълбоко и повдигна вежди. Надин може и да е израснала с Ричард, но със сигурност не го познава.

— Дори не ми се ядоса, нито прояви ревност — нищо — продължи Надин. — Продължаваше да се държи мило, да се грижи за мен, но престана да ни идва на гости и от тогава нататък нито веднъж не ме покани на разходка. Когато се опитах да говоря с него, да му обясня — просто преставаше да ме слуша. — Надин зарея поглед в далечината. — Започваше да гледа като днес. Оня поглед, дето означава, че му е все едно. Докато не го видях отново днес, не си давах сметка за истинския му смисъл. Мисля, че тогава наистина ме е харесвал и е очаквал да му покажа същото чрез верността си. А аз го предадох.

Надин притисна кърпичката си под очите и дишането й се напрегна.

— Шота ми каза, че Ричард ще се ожени за мен. Бях толкова щастлива, че направо не исках да повярвам, когато той ме отряза. Не исках да повярвам на погледа в очите му, така че се направих, че не го разбирам, че не означава нищо за мен. Не е така. Той означава всичко.

— Съжалявам, Надин — меко каза Калан.

Онази се изправи и остави канчето на нощната масичка. По бузите й се изтърколиха сълзи, които закапаха отстрани по брадичката й.