Калан бе решила да се справи по-добре при задаването на въпроси на Надин.
— Кога дойде да те види Шота? Тази част все още не си ми разказала.
— О! Ами тя всъщност не дойде да ме види. Аз попаднах на нея в планината. Тя има чудесен дворец, но така и не можах да надникна вътре. Не се задържах там дълго.
Бързах да намеря Ричард.
— И какво ти каза Шота? Какви бяха думите й? Точните й думи?
— Да видим… — Надин притисна показалеца си до долната си устна и се замисли. — Посрещна ме с добре дошла. Предложи ми чай — каза, че ме очаквала — и ме покани да седна до нея. Накара Самюъл да остави сака ми, щом той се опита да го отмъкне, и ми каза да не се страхувам от него. Попита ме накъде съм тръгнала и аз й казах, че съм тръгнала да търся моя Ричард — че той има нужда от мен. Тогава тя ми разказа неща за Ричард, неща от миналото му, които знаех и аз. Изненада ме това, че знае толкова много за него, и затова реших, че го познава. После ми разказа неща за мен, които няма откъде да знае. Като желания и амбиции — да стана лечителка, да лекувам с билките си, такива неща. Тогава разбрах, че има нещо мистично в нея. Не помня думите й дословно. Но било вярно, че Ричард има нужда от мен. Щели сме да се оженим. Небесата й били казали това. — Надин извърна очи от Калан. — Бях толкова щастлива. Никога не съм била толкова щастлива.
— Небесата. Какво друго?
— После каза, че не иска да забавя пътуването ми към Ричард. Ветровете го гонели — каквото и да означава това, — права съм била, че има нужда от помощта ми, и трябвало да побързам да го открия. Пожела ми успех.
— Това ли е всичко? Сигурно е казала още нещо.
— Не, това е всичко. — Надин закопча сака си. — Освен някаква молитва за Ричард, струва ми се.
— Какво искаш да кажеш? Какво е казала? Точните й думи?
— Ами когато се обърна, за да си влезе в двореца, се канех да тръгвам, но я чух да шепне нещо много тържествено, като „Нека духовете се смилят над душата му“.
Калан усети как ръцете й под белия копринен плат на роклята настръхват. Пое си дъх едва когато усети парещ недостиг на въздух в дробовете си.
Надин метна сака през рамо.
— Е, причиних ти доста мъка. Най-добре да тръгвам.
Калан разпери ръце.
— Виж, Надин, защо не поостанеш малко.
Надин спря и я погледна смутено.
— Защо?
Калан отчаяно търсеше причина.
— Ами би ми било приятно да слушам разкази за това как е растял Ричард. Можеш да ми разкажеш за всичките неприятности, в които се е забърквал. — Насили се да се усмихне окуражително. — Наистина би ми доставило удоволствие.
Надин поклати глава.
— Ричард не ме иска тук. Ще се ядоса, ако се върне и ме открие все още тук. Не видя погледа в очите му.
— Надин, Ричард не би те изхвърлил от дома си, преди да си си отдъхнала от дългия път, който трябва да из минеш отново. Не е такъв човек. Нали каза „всичко, от което тя има нужда“. Мисля, че нещото, от което се нуждаеш най-много, е няколко дена почивка.
Надин отново поклати глава.
— Не. Ти вече беше по-мила с мен, отколкото имах право да очаквам. Вие двамата с Ричард си принадлежите. Нямате нужда да ви се мотая наоколо. Но ти благодаря за поканата. Не мога да повярвам, че си толкова мила. Не е чудно, че Ричард те обича. Всяка друга жена на твое място би накарала да ме обръснат нула номер и би ме изпратила от града качена на каруца с тор.
— Надин, наистина искам да останеш. — Калан навлажни устните си. — Моля те! — чу се да казва.
— Може да натегне отношенията ви с Ричард. Не искам да ставам причина за това. Не съм такъв човек.
— Ако това беше проблем, нямаше да те карам да го правиш. Остани. Поне за няколко дни. Съгласна ли си? Можеш да отседнеш в тази стая, която ти харесва толкова много. Наистина… наистина те моля да останеш.
Надин огледа внимателно лицето й.
— Искаш да остана? Наистина?
— Да — Калан усети как ноктите й се впиват в длани те. — Наистина.
— Е, честно да си кажа, не бързам да се прибера и да призная глупостта си на родителите си. Добре тогава, щом наистина искаш да остана, ще остана за няколко дни. Благодаря за поканата.
Въпреки че имаше важни причини да помоли Надин да остане, Калан не можа да потисне чувството, че се носи като пеперуда над пламък.
ОСМА ГЛАВА
Калан се насили да се усмихне.
— Чудесно. Значи оставаш. Ще бъде… прекрасно да ни погостуваш. Ще си поговорим двете с теб. За Ричард. Искам да кажа, би ми било приятно да ми разкажеш разни неща от детството му. — Осъзна, че говори глупости, и млъкна.