Бях се озовал пред самата Атлантида, която до неотдавна считах по-скоро за мит и изведнъж се превърнах в най-нетърпеливия изследовател. Очевидно в дъното на долината някога е текла река, защото когато огледах картината по-внимателно, съзрях мраморни и каменни мостове и диги, а също тераси и насипи, които някога са били покрити със зеленина и много красиви. В ентусиазма си аз оглупях и се размекнах почти колкото горкия Кинце и затова забелязах със закъснение, че южното течение е изчезвало, благодарение на които подводницата щеше бавно да се спусне над потъналия град, както би го направил самолет на горния свят. Трябваше ми време също да осъзная, че пасажът от особени делфини също е изчезнал.
След около два часа корабът се установи на един павиран площад, близо до скалите, ограждащи долината. От една страна можех да наблюдавам целия град, издигащ се от площада надолу към стария речен бряг, от друг, намирах се в стряскаща близост да фасадата на една богато украсена и отлично запазена сграда, очевидно храм, изсечен в плътните скали. За оригиналната технология на този титаничен обект мога само да правя предположения. Величествената фасада очевидно прикрива просторна вътрешност, ако съдя по множеството прозорци разпръснати по нея. В центъра зее огромна отворена врата, до която се изкачва внушително стълбище и е заобиколена от изящни релефни изображения, напомнящи сцената на някоя вакханалия. Най-внушителни обаче са колоните и фризовете, украсени с неизразимо красиви скулптури. Всичко това очевидно изобразява идеализирани пасторални картини и шествия на жреци и жрици, носещи странни церемониални предмети в чест на един сияен бог. Това изкуство е неповторимо в съвършенството си и, макар да напомня с нещо древната Елада, има своята индивидуалност. То създава впечатление за ужасна древност, сякаш създателите му се най-отдалечените, а не най-близките предшественици на гръцкото изкуство. Също тъй няма никакво съмнение, че всяка част от това внушително произведение е оформено от голите скали по склоновете на нашата планета. Храмът очевидно е част от скалната стена, обграждаща долината, макар че не мога дори да си представя как са били изкопани вътрешните помещения. Вероятно в центъра му е била някоя пещера или група от пещери. Нито времето, нито потапянето под вода са повредили първоначалното величие на това чудовищно светилище, защото какво друго би могло да бъде това освен светилище, и днес, след хиляди години, то лежи неопетнено и непокътнато сред безкрайната нощ и тишина на океанските дълбини.
Нямам представа колко часа съм прекарал, вторачен в потъналия град с неговите сгради, арки статуи, мостове и във величествения храм с неговата красота и загадъчност. Макар да знаех, че смъртта ми наближава любопитството ми беше всепоглъщащо и аз въртях прожектора наоколо, нетърпелив за нови открития. Светлинния лъч ми позволи да проуча множество детайли, но не успяваше да премине през зейналата врата на изсечения в скалите храм и не разкриваше нищо то вътрешността му. След време изключих лъча, съзнавайки, че трябва да пестя енергията. Лъчите бяха станали доста по-слаби в сравнение със седмиците, през които се носехме по течението. И сякаш изострено от предстоящата загуба на светлината, желанието ми да изследвам водните тайни нарасна Аз, един германец, щях да съм първият човек, стъпил на тези забравени от векове пътеки!
Намерих и внимателно проверих костюма за дълбочинно гмуркане от заварени метални части и изпробвах преносимите прожектор и въздушен генератор. Очаквах, че ще ми е трудно сам да отворя двойния люк, но вярвах, че техническите ми умения са достатъчни да превъзмогна всяка пречка и лично да се разходя из мъртвия град.
На 16 август осъществих на практика намерението си да изляза от подводницата и с усилие си пробих път през разрушените и задръстени с кал улици до древната река. Не открих скелети или други човешки останки, но събрах богати археологически данни от различни скулптори и монети. Нямам думи да говоря за всичко това. Мога да изразя само възхищението си от тази култура, която вече е била на върха на развитието си, докато в Европа все още са се скитали пещерните хора, а Нил е течал към морето, невиждан от човешки очи. Други, ръководени от този мой ръкопис, ако той изобщо бъде намерен, трябва да разкрият тези тайни, които аз мога само да загатна. Върнах се в подводницата, когато електрическите ми батерии отслабнаха, реше на следващия ден да разгледам скалния храм.