Стефан Бонев
Храна втора употреба
„У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание,
отколкото по систематично изследувание.“
Цялата тази история започна, когато точно срещу нашия блок отвориха магазин за храна втора употреба. Беше голям и лъскав, щандовете му се разпростираха на цели пет етажа. И за да е в тон с това, което се продаваше в него, беше построен изцяло от рециклирани строителни материали, внос от Англия, Франция, Германия и други страни, членки на Европейския съюз. Най-голямата гордост на строителите и архитектите на секънд хенд шопа беше покривът, който преди е красял сграда в американския град Ню Орлеанс, но после бил отнесен от урагана Катрина.
В магазина се предлагаха най-различни храни втора употреба. Огромни рекламни табла и телевизионни екрани описваха предимствата на този вид хранене. На един от мониторите нон-стоп, т.е. без прекъсване, една симпатична слаба блондинка на средна възраст обясняваше как стопила повече от 40 излишни килограма, ползвайки само храна втора употреба. Със сълзи на очи тя нагледно показваше как вече може да доизносва дънките на дъщеря си. Те също били втора употреба, закупени преди години в магазин за дрехи от Европа.
На друг екран мастит професор с очила с рогови рамки, плешиво теме и бяла лекарска престилка сочеше някакви цветни диаграми. Ученият достолепно обясняваше как храната — втора употреба, се усвоява от човешкия организъм, облекчавайки с цели 80 процента работата на стомашно-чревния тракт. Хората, ползващи такъв тип храна, обясняваше научно професорът, не страдат от стомашно-чревни разстройства, не получават запек, и най-важното — не натрупват в себе си никакви токсини. И всичко това било благодарение на една единствена причина — храната вече веднъж била преработена от ензимите, произвеждани от човешкия организъм.
Всеки от многобройните видове рециклирана храна беше придружен от подробен сертификат. Можеше да си купите примерно храна с вкус на бекон, на сирене, с вкус на лазаня, че дори и на домашна мусака. На първия етаж храните бяха групирани по вкусове. На единия щанд апетитно изрисувани сочни пържоли и все още димящи, изпечени наденички даваха да се разбере, че тук храната е с вкус на различни видове месо и месни продукти. На съседния имаше натюрморт с праскови, кайсии, череши и грозде, от което все още колебаещият се клиент трябваше да разбере, че на тази храна втора употреба са предадени вкусове на различни плодове. По-нататък имаше щандове за храна с вкус на зеленчуци, сладкарски изделия и т.н.
Навсякъде усмихнати млади момичета, облечени с униформите на магазина, раздаваха листовки, в които подробно се обясняваше, че предлаганите храни са обогатени с всички необходими за човешкия организъм минерали и други вещества, плюс цял спектър от витамини.
Горните етажи на магазина бяха предназначени да задоволят и най-изтънчените, че дори и до перверзност вкусове на всички кулинари и гастрономи. Тук цените не бяха толкова атрактивни, колкото на долния етаж, затова и клиентелата беше по-малка, но по-отбрана. На това място можеше да си купите примерно храна, която е била използвана от блондинки от Швеция. Или пък пиво, вече веднъж изпито в известното заведение, в което е отсядал Ярослав Хашек, докато е пишел историите си за добрия войник Швейк. Няма смисъл да ви обяснявам колко струваше тази бира и че повечето от ценителите я изпиваха само с очи, докато преглъщаха сухо и с навлажнени очи.
В магазина се продаваше и портокалов сок от прясно изцедени плодове, който е бил изпит лично от известни филмови актриси и топмодели. Около тези щандове гравитираха цели тумби от въздишащи гимназистки, които разглеждаха етикетите с цените, след което си тръгваха с извинението, че им е трудно да си изберат нещо сред това разнообразие от стоки. Е, намираха се и клиентки, обикновено придружавани от едни едри момчета с дебели ланци на вратовете и на китките си, които купуваха. Те поръчваха по толкова много, че съвсем естествено събуждаха завистта на останалите посетители на магазина.
Съвсем естествено новият магазин стана хит за броени дни. Вече пред него спираха коли от други градове. Все по-често на паркинга можеше да се видят луксозни возила със софийска, варненска и пловдивска регистрации.
От новата придобивка определено живна и кварталът. За да привлекат клиенти, собствениците на магазина за употребявана храна асфалтираха наново улиците, смениха плочките на тротоара и уличните лампи. Няма смисъл да ви казвам, че всички материали за това също бяха втора употреба.