Ако не беше той, Мат щеше да е още жив.
— Ти мислиш, че всичко е свързано със смъртта на Матю — каза Райън, — но аз скърбих достатъчно дълго. Превъзмогнах тъгата.
Пълна лъжа.
— Не сънуваш, не мислиш за Матю, нито за развода си. Страхуваш се да излезеш от дома си. Караш секретарката си да те вози. Приканиха те да се откажеш от малкото ангажименти, които агентът ти уреди. Райън, мисля, че трябва да започнеш да гледаш по-сериозно на работата си. Можеш да харчиш парите си тук, да ме баламосваш и да се опитваш да не се занимаваш с онова, което те измъчва, но това няма да те доведе доникъде.
Той отново погледна часовника си… Още десет минути. Имаше неща, които не можеше да сподели. Не беше в състояние да говори за Мат.
Чувстваше се адски виновен.
— Онази бъркотия в Ен Би Си… Мога да я оправя. В края на краищата аз им дадох „Техникът“ и „Опасна компания“. Двата сериала донесоха на телевизионната мрежа милиони долари.
Но това беше преди четири години и тогава бе намерил начин да разсмива Марти Ланиер с идеите си, а не да го нарича педераст и да го заплашва с убийство пред насъбралите се джедаи. Идеите на Марти бяха отрова за творчеството. Предложения, изсмукани от пръстите, без реална основа, само „интересни виждания“, както ги наричаше Марти — човекът, който вероятно получаваше оргазъм, докато играеше Нинтендо.
— Искам да помислиш по въпроса защо не желаеш да говорим за Матю — казваше доктор Драйкърс. — Кажи ми поне една причина.
— Добре.
Райън пак погледна часовника си.
— Виж какво, Елън, иска ми се да остана до края, но Елизабет ще дойде да ме вземе, а тя трябва да бъде в студиото в три часа. Затова по-добре да тръгвам.
— Щом искаш.
Той се отправи към вратата. Клепачът му трепкаше неудържимо.
Качи се в асансьора.
Кабината беше твърде тясна. Имаше чувството, че е в ковчег, който се спуска неконтролируемо по стената на сградата от стомана и стъкло и ще го погребе в глинестата почва под Сенчъри Сити.
Излезе на слънчевата светлина. Петдесетминутният час бе изтекъл. Надяваше се, че Елизабет няма да закъснее и той ще се прибере вкъщи, преди да е изгубил самообладание.
3. Риболовът
— Божичко, мирише така, сякаш някой е повърнал — рече Котето и сбърчи нос, когато седна на задната седалка на десетгодишния ръждясал шевролет, който бяха откраднали в града. Беше осем вечерта.
Връщаха се в Спортния клуб. Нюйоркчанина караше с изгасени фарове.
Мики седеше до шофьора и се опитваше да види обсипания с мидени черупки път, водещ към плажа.
— Ето го — каза той и посочи пролуката в храсталаците.
Колата изскърца и се разтресе, когато взе завоя. Тони изключи двигателя и спря близо до бунгалото на Пол. Останаха една минута в шевролета, като се вслушваха в потракването на загрелия мотор.
— И така, Коте, отиваме на риболов, затова ще ни трябва някоя от онези яхти на пристана. Увери се, че няма никой, после се качи и я приготви за отплаване. Не включвай мотора, докато аз и Тони не се появим.
— Добре.
Боно излезе от колата и тръгна към плажа. Изчака, докато очите му свикнаха с мрака. Видя, че на пристана няма никой, прекоси пясъчната ивица и се качи на кея. Кожените му обувки поскърцваха по прясно боядисаните дъски.
Мики и Тони си сложиха ръкавици и също слязоха от шевролета. Апартамент „Фламинго“ беше заключен и пуст. Мики заобиколи бунгалото и видя, че стъклото, което бе счупил, вече е сменено.
— По дяволите — възмутен изруга той.
Този път махна цялото стъкло, без да го чупи, отвори вратата и отново го сложи на мястото му. Сетне пусна Тони през предната врата.
— Оня Уорън е в апартамент „Морска пяна“. Малко по-надолу. Доведи го тук. И се погрижи да си държи устата затворена.
— Добре.
Нюйоркчанина излезе безшумно през задната врата и изчезна в мрака.
Уорън и Пол вечеряха в голямата трапезария с двамата специалисти по проучване на общественото мнение, които на другата сутрин трябваше да се върнат във Вашингтон. Хората на съседните маси поглеждаха крадешком към известния сенатор. Четиримата разговаряха за кампанията в Айва и как Пол трябва да отиде рано там, а в края на януари да започне да управлява държавата. Ейвън, съпругата на Пол, му се обади от Вашингтон. Той използва телефона на главния сервитьор. В девет часа Пол и Уорън пожелаха лека нощ на партийните функционери и всеки се отправи към бунгалото си.