Пол пъхна ключа във врата и се прозя. Влезе безгрижно в стаята, обърна се да заключи и усети студеното дуло на пистолет, допрян до слепоочието му.
Извика от страх.
— Ръцете отзад, Пол. Не ми прави номера, защото ще ти пръсна черепа.
— Аз… Ти… — започна да пелтечи Аркет.
Сложи ръце на гърба си, а Мики бързо ги завърза с жицата, която му бе дал Майлоу. После завъртя Пол и го блъсна към вратата.
— Не можеш да постъпваш така с мен. Аз съм сенатор.
— Ти си кучешко лайно, Пол. Не биваше да забравяш с кого си имаш работа.
След няколко минути вратата се отвори и Тони бутна вътре Уорън Сакс, който беше с калъфка за възглавница на главата. Нюйоркчанина я смъкна и Уорън се вторачи в тях с изцъклени от ужас очи. Устата му беше запушена със собствения му чорап.
— Тони, извади два бански костюма от гардероба… и чорапи за Поли.
— По дяволите, какво мислите, че…
Аркет не можа да довърши изречението си, защото Мики го удари в слънчевия сплит. Когато устата му се отвори да поеме въздух, Мики напъха чорапите, изправи го и блъсна главата му в стената.
— Какво ще кажете за един риболов? Знам, че е късно, но какво от това… Искате ли да видите дали има риба?
Уорън и Пол го гледаха с обезумели очи.
Излязоха от розовия апартамент, заключиха вратата и тръгнаха към яхтите.
Котето се бе качил на една от тях. Подаде глава от кабинката и прошепна:
— Тук съм.
Качиха Пол и Уорън на борда. На кърмата със старомодни овални букви беше написано „Главозамайваща фантазия“. Блъснаха Пол и Уорън да седнат на два стола.
— Има ли жива стръв на борда, Коте?
— Да, в онзи варел.
Варелът на кърмата беше пълен със средни по дължина морски костури, които лениво плуваха в блудкавата вода.
— Готови ли сте за една „Главозамайваща фантазия“? — попита Мики. — Коте, да се махаме оттук.
Боно беше намерил ключовете, които висяха на една кука в люка на щирборда. Включи моторите, а Тони отвърза въжетата от пристана и деветметровата яхта бавно се отправи в открито море без сигнални светлини. След няколко минути „Главозамайваща фантазия“ вече не се виждаше от брега.
Изключиха моторите някъде отвъд Големите Бахамски плитчини. Мики грабна един малък рибарски сак, загреба няколко костура от варела и започна да ги кълца на парчета. После изсипа рибите в една кофа и извади още. През цялото време говореше на ужасения Пол Аркет.
— Едно нещо не мога да разбера, Пол, и може би ти ще ми го обясниш. Какво, по дяволите, мислеше, че става през всичките онези години… Нашето споразумение беше изключително делово. Как можа да се отклониш от шибания път?
Пол се опита да отговори, но чорапите му пречеха. Мики не му обърна внимание и каза на Тони:
— Запали прожектора и хвърли костурите във водата.
Нюйоркчанина включи прожектора за нощен риболов. На петдесет метра от тях в зелените води на океана, се виждаха разноцветни риби, които плуваха в плитчините. Тони започна да изхвърля нарязаните на парчета костури и вътрешностите им във водата.
— Коте, направи едно кръгче, докато Тони пуска стръвта.
Очите на Пол се изцъклиха и той започна да се задушава. Мики протегна ръка и извади мокрите от слюнката чорапи от устата на двамата мъже.
— Виж какво, Мики, съжалявам. Мисля, че още не е късно. Ти имаш право. Ще откажа на Демократическата партия. Всичко ще бъде както преди.
Аркет беше обезумял от страх.
— Да, но има един проблем. Излъже ли ме някой веднъж, повече не му вярвам. Ами ако те вкараме в Белия дом и те помоля за някоя услуга, а ти пак ми кажеш да се разкарам както днес следобед? Какво мога да ти направя, след като станеш президент? Схващаш ли?
Пол преглътна и на челото му изби пот.
— Не получаваш втора възможност — продължи Мики. — Споразумението даваше само един шанс. А сега, да ви преоблечем.
Той взе банските и ги хвърли на Уорън и Пол. Гащетата се блъснаха в краката им и паднаха на палубата.
— Развържи ги, Тони.
— Защо са ни бански? — изхленчи Пол.