— Защото аз искам така.
— Няма да ги облека — заяви Аркет.
Тони изправи Пол и го удари леко в стомаха.
— Добре, добре — изпъшка сенаторът и Нюйоркчанина развърза китките му, за да разкопчее панталона си и да обуе банските.
Уорън се молеше с напевен глас. Мики дори не можеше да разбере какво казва.
— Затваряй си устата — извика Тони.
След няколко минути Пол и Уорън бяха по бански.
— Донесете въжета — заповяда Мики.
Котето изпълни нареждането. Мики завърза Пол под мишниците, стегна възела под гръдната кост и напъха хавлии, за да не останат белези от въжето.
После блъсна силно Пол и сенаторът излетя над перилата на яхтата и цопна в окървавената вода. Мики усука другия край на въжето за кнехта, а Тони завърза Уорън по същия начин и го изхвърли през борда.
— Пуснете ни! — крещеше Пол. — Защо постъпвате така с мен?
— Да ги повлачим ли? — попита Мики.
Котето включи мотора и Пол и Уорън се понесоха в разпенената окървавена диря след яхтата.
— Престанете! — изкрещя Пол. — Кръвта ще привлече акулите!
— Аха, загря — отбеляза Мики, загреба още костури и ги хвърли във водата. — Хайде, момчета… Вечерята е сервирана.
Първата гръбна перка се появи след двайсет минути, но следващите доплаваха за броени секунди. Тигрови акули със странно красиви жълти шарки на гърба.
Отначало акулите обикаляха бавно и Уорън и Пол пищяха от ужас. Хищниците се докосваха до тях, за да проверят какво представляват, като описваха все по-тесни кръгове. После едно триметрово чудовище се обърна и връхлетя върху Уорън. Захапа го в бъбреците и откъсна плътта му с острите си като бръснач зъби. Сакс изпищя от болка, когато тигровата акула изви гръбнак и плесна с опашка, отскубвайки огромно парче от тялото му.
Водата се обагри в кръв.
— За бога! За бога! — крещеше Пол.
Акулата се нахвърли върху него. Хищникът се обърна по гръб, отметна глава и откъсна рамото на Пол. Морето почервеня. Гръбните перки и зъбите на рибите проблясваха в осветената от прожектора вода.
— Ей това се казва стръв — рече Мики.
Съвсем неочаквано Котето повърна.
Акулите ядяха в захлас. Половината от Уорън Сакс изчезна за секунди. Кракът, дясната ръка и рамото на Пол липсваха.
— Не искам да ги разкъсват напълно. Да се махаме оттук — каза Мики.
Боно включи моторите и яхтата се отдалечи от акулите. Безжизнените тела подскачаха и се въртяха, изпълнявайки зловещ танц в разпенената диря зад яхтата.
Прерязаха въжетата на двайсет метра от брега и гледаха труповете, докато вълните ги изхвърлиха на брега.
Слязоха от яхтата, завързаха я за пристана и се върнаха на летището.
— Всичко точно ли е? — попита Майлоу.
— Отидохме за риба, но загубихме стръвта — отговори Мики.
След няколко минути вече летяха към Ню Джърси. Всичко продължи по-малко от час.
4. Сенки
Райън стоеше пред високата сграда на Сенчъри Сити и трепереше.
Току-що бе изкарал петдесетминутната терапия и се чувстваше като развалина.
След десет минути Елизабет най-после спря форда си пред него и натисна клаксона. Райън бързо прекоси нагрятия от слънцето тротоар и се качи в колата.
Елизабет му беше секретарка от десет години. Беше четирийсет и пет годишна, справяше се добре с работата и имаше чувство за хумор. На младини сигурно е била поразително красива, но сега не се грижеше за себе си. Завързваше дългите си кестеняви коси с прежда и носеше широки дрехи без определен стил. Беше разведена и нямаше деца. Напоследък нещата помежду им се промениха — Елизабет стана по-властната. Тя усещаше слабостта му и се възползваше от нея. Той вече не контролираше положението.
Елизабет зави на „Пико“ и подкара по магистрала 405.
— Не искам да минаваме по магистралата. Нали ти казах? Карай през Кълвър Към.
— Това е лудост, Райън. Хората използват магистралите всеки ден. Майка ми ще идва на вечеря. Трябва да свърша един милион неща. Ако мина по околовръстните улици, никога няма да се прибера вкъщи.
Тя продължи да кара по 405 до Санта Моника. Райън се бе вкопчил в дръжката на седалката и се бореше с пристъпа на паника. Не знаеше защо магистралите започнаха да го плашат. През последните два месеца не беше в състояние да шофира дори собствената си кола. Качеше ли се в мерцедеса, обземаше го такъв сковаващ страх, че дори не можеше да излезе достатъчно бързо от колата.