В неделя сутринта те се качиха в подвижния контролен център в огромния камион. Заслушаха се в движението по магистралата, която минаваше на стотина метра, и се опитаха да поспят.
В два часа следобед се събраха около малкия пулт под червените светлини. Джон Дърдоркото начерта плана на мазето на Черната кула на Ю Би Си. Показа на Райън и Лусинда къде се намират двата резервни генератора. После нарисува покрива на „Замъка“ и обозначи местоположението на сателитната чиния и стълбището. Надписваше всичко с големи печатни букви. Обясни, че камионът е твърде висок, за да влезе в паркинга. Трябваше да го спрат на улицата под сградата. Коул и Джон решиха, че ако оставят чинията в ъгъла на покрива, а големият камион — на улицата, ще имат достатъчно коаксиален кабел, за да ги свържат, като го спуснат по аварийното стълбище.
Наоми им направи снимка, докато се хилеха като Бони и Клайд преди банков обир.
В шест часа свериха часовниците си. Райън се качи в камиона, а Лусинда седна до него. Бейли се настани отзад, при апаратурата. Коул и Наоми ги последваха с подвижната телевизионна станция.
Бяха решили да минат по малките улички, за да не бъдат забелязани от пътната полиция. Огромният камион се движеше с грохот из жилищните квартали на Куийнс. Улиците бяха необичайно тихи. Семействата се бяха събрали на вечеря.
Слънцето залязваше и Ню Йорк Сити се обля в червена светлина, която прилепна към заплашителните стоманеносиви облаци. Стигнаха до финансовия район на града. След километър и половина видяха трийсететажната Черна кула на Ю Би Си, която се извисяваше в помръкналото небе. На Райън му се стори, че тя им прави знак да влязат в тихата й конструкция от черно стъкло.
А може би им показваше среден пръст?
69. Нападението на „Замъка“
Райън спря до тротоара на „Джон стрийт“, която беше перпендикулярна на „Бродуей“. Осветеният вход на Ю Би Си беше зад ъгъла на следващата пресечка. Той изключи двигателя, излезе от кабината и почука отстрани на камиона.
Дърдоркото отвори вратата и го изгледа гневно.
— Да не искаш да повредиш нещо? Това е прецизна техника, крехка работа.
— Ще помогна на Коул и Наоми. Ще слезем долу и ще отворим аварийния вход.
— Не забравяй това — каза Бейли и му подаде една брезентова чанта, пълна с инструменти, които беше събрал от контролния център.
Райън се приближи до входа на паркинга. Коул беше слязъл от подвижната телевизионна станция и оглеждаше автоматичната бариера, която се вдигаше с помощта на билет за паркиране. Двамата с Райън взеха по един френски ключ от брезентовата чанта и започнаха да отвинтват болтовете на бариерата.
Наоми седеше зад волана. Беше спряла подвижната телевизионна станция пред входа на паркинга, за да прикрива онова, което те правеха. Махнаха и последния болт и вдигнаха бариерата. Наоми вкара камиона, а те сложиха бариерата на мястото й. След три минути стояха пред „Замъка“. Полумесецът хвърляше лъч светлина през облаците върху пустите места за коли в паркинга. Сателитната чиния на Ю Би Си беше насочена към космоса и приличаше на огромен разтворен чадър.
Райън и Коул се взряха в небето. Там някъде сред звездите, на четирийсет хиляди километра над тях един спътник препускаше в пространството със скорост няколко хиляди километра в час в геосинхронен танц със земята.
Ако всичко вървеше добре, сигналът им щеше да стигне до него след по-малко от трийсет минути… Електронен изстрел, който щеше да отекне по цял свят.
Бяха паркирали камиона с чинията там, където тя щеше да бъде в една и съща траектория с главната сателитна връзка.
Мълчаливо се заловиха за работа. Коул откачи коаксиалния кабел, който беше навит като пожарникарски маркуч в задната част на камиона, и отвори аварийния изход. Райън грабна тежкия щепсел и се втурна към стълбището. Металните стъпала дрънчаха, докато слизаше и теглеше кабела. Мина два етажа и изведнъж кракът му започна да се огъва. Той спря за минута да си почине. От време на време мускулите на ранения крак му изневеряваха.
— Какво има? — прошепна Коул.
— Кракът ми. Ще се оправи.
Отново тръгна надолу, като този път се движеше по-бавно и стигна до аварийния изход на приземния етаж.
— Погледни това — извика той на Коул, който го следваше. — Някаква алармена система.