— По дяволите — изруга Харис.
Камионът с подвижния контролен център беше на десет крачки от другата страна на вратата, но те не можеха да стигнат до него, без да задействат алармата. Коул погледна часовника си — шест без седемнайсет минути. На Райън все още му предстоеше да слезе в мазето на сградата, да отвори служебния вход, да изключи основното захранване и да извади от строя двата резервни генератора — и всичко това за по-малко от четвърт час. Нямаха време да се мотаят около аварийния изход.
— Налага се да рискуваме — каза Коул и без да чака отговор, бутна вратата.
Някъде в паркинга се разнесе звън.
Коул даде кабела на Джон, който го включи към камиона. Двамата влязоха в тъмната контролна апаратна, а Райън остана навън.
Джон започна да загрява апаратурата. Един по един мониторите светваха.
— Добре. Да видим сега дали ще можем да се включим — рече Дърдоркото.
Той задейства глобалната позиционна система, която чрез компютъра му каза точно къде се намират и напечата географската ширина и дължина. Показа му също в каква посока е насочена чинията на покрива и оста, на която е поставена. Компютърът запамети цялата тази информация. После Бейли набра кода на „Галактика 4“ и се свърза със сателита в космоса. Подвижната чиния, която се намираше четири етажа по-горе, започна да се върти и бавно да променя положението си, насочвайки антената си към „Галактика 4“.
Наоми подскочи, когато малката чиния до нея започна да се движи. Тя й направи снимка с фотоапарата си. Чинията се издигна и после се завъртя на изток, към препредавателя на Ю Би Си на сателита „Галактика 4“. Наоми чу, че някъде далеч долу звъни аларма, но се опита да не се тревожи за нея. Тя имаше опит в тайни операции. Знаеше, че никога нищо не става според плана. Половината от способността да бъдеш добър кореспондент от мястото на събитието се дължеше на умението да импровизираш.
В контролния център Джон Бейли чакаше чинията на покрива да получи достъп до сателита и търсеше сигнала на Ю Би Си. После щеше да се отърве от електронния шум. Изчистеше ли сигнала, на петте монитора в камиона щеше да има същата картина като в контролната апаратна в „Елипсата“. Тогава той и Коул чуха трите електронни писукания, които им казаха, че глобалната позиционна система е намерила препредавателя на „Галактика 4“. След няколко секунди думите, които и двамата очакваха да видят, се появиха на главния монитор: „Връзката със сателита е осъществена“.
Райън и Лусинда имаха пет минути да свършат останалата работа. Следобед те бяха разучили картата, начертана от Джон.
Дърдоркото им показа къде е външната врата на Ю Би Си. Предупреди ги, че ще е заключена.
— Но аз имам ключ. Гадните копелета забравиха да ми го вземат — добави той.
Откачи тежката връзка от колана си, извади ключа и го даде на Райън.
— Не мога да гарантирам, че не са сменили ключалката, но като ги знам какви са, предполагам, че не са го направили… Когато основното захранване спре, генераторите се включват автоматично. Те се задействат от струя въздух, а не от мотор. Докато основното захранване е спряно, те ще започнат да функционират след около шест секунди и отново ще захранят с електричество сградата. Първо трябва да изключите генераторите, а после основното захранване. Инак ония ще имат време да се обадят тук-там. Телефоните са свързани с компютри. Изключите ли електрическото захранване, ония от Ю Би Си ще трябва да викат от прозорците за помощ.
Нищо в опита на Райън не го беше подготвило за онова, което му предстоеше да извърши. Двамата с Лусинда заобиколиха сградата и намериха уличката, която разделяше Ю Би Си от федералната банка. Разстоянието между двата небостъргача беше достатъчно за служебните камиони, които можеха да спират пред вратите. Райън погледна нагоре, когато усети на врата си първите капки леден дъжд.
— Вали — каза той.
— Е, сигурно времето няма да се промени много.
Той се зачуди на Лусинда и на нейната смелост. Тя беше неотстъпно до него. Какво ли изпитваше?
Намериха вратата, за която им беше казал Джон. Райън извади ключа от джоба си и го пъхна в ключалката. Влезе лесно и се превъртя. Отвориха вратата и влязоха през служебния вход на Ю Би Си на приземния етаж.
Стълбището беше добре осветено. Бетонните стени бяха лъскави и гладки и отразяваха редиците жужащи неонови лампи на тавана. Двамата заслизаха бавно по широките метални стълби. Райън усети, че кракът му се схваща, но не спря. Помещението с резервните генератори беше на най-ниското ниво. Трябваше да минат по един дълъг осветен коридор и да отворят двойните врати в дъното със същия ключ.