Заспа и сънищата му отново бяха мрачни и зловещи. Плуваше с Мат. Във водата до него беше черната сянка, която както винаги го уплаши. Преследваше Мат, но синът му се смееше. Докато сянката минаваше покрай тях, Мат я възседна. И после огромната черна форма се обърна и връхлетя върху Райън… Чудовище, което не можеше да разпознае и да определи, но явно съдържащо в себе си цялото въобразимо зло на света. Покойният му син продължаваше да се смее.
— Идваме, татко.
За секунда Райън съзря огромното око на чудовището — разноцветно, с червени и зелени петна — после сянката се вряза в него и започна да яде плътта му. Мат все още се смееше.
— Боли ли, татко?
Райън се събуди. Отначало не знаеше къде се намира, сетне осъзна, че е на верандата си.
Целият разтреперен, той се прибра вътре и легна на дивана.
Беше адски уморен, но се страхуваше да затвори очи.
5. Кандидатът
Мики и баща му бяха в стаята на Джоузеф и гледаха репортажа за пренасянето на осакатения труп на Пол в Лас Вегас. Брентън Спенсър, водещият новините на Ю Би Си, съобщи на Америка, че според бахамската полиция сенаторът и медийният му консултант Уорън Сакс са отишли да плуват късно през нощта и са били нападнати от акули.
Ейвън, съпругата на Пол, облечена в черен костюм, посрещна самолета с тленните останки. Плачеше, докато разтоварваха ковчега от транспортния военен самолет, а Брентън Спенсър дърдореше за политическите заслуги на покойния сенатор.
Мики гледаше, без да изпитва никакви чувства. Не беше казал на баща си за скандалните снимки, които намери в бунгало „Фламинго“, защото вече нямаше смисъл. Те показваха Пол, Уорън и красивата шестнайсетгодишна местна жителка, вкопчени в бисексуален кръг от анално блаженство. Мики ги накъса и хвърли парченцата в тоалетната чиния. Вече не му трябваха и само свидетелстваха за дълбочината на грешката на баща му по отношение на Пол. Когато траурната процесия напусна летището, Мики изключи телевизора и се приближи до баща си.
— Мисля, че имаш право — изхриптя Джоузеф. — Губернаторът на Роуд Айланд изглежда добре, но всичко трябва да стане сега или никога. Нямаме време.
— Да, но работата не е като с Пол. Ние познавахме Пол, откакто беше губернатор. Хейз Ричардс е непознат. Трябва ни човек, когото той слуша и който може да го контролира. Някой, който да стане кръстник на цялата история. Потърсих тук-там и намерих подходяща личност. Много е гъст с Ричардс — още от началното училище — и му е помогнал да стане губернатор. Изберем ли Хейз Ричардс за наш кандидат-президент, онзи тип може да го обвърже с нас.
— Как се казва?
— Албърт Джеймс Тийгардън. Наричат го Ей Джей.
— С какво държиш Тийгардън? — попита Джоузеф, после изпадна в пристъп на кашлица, като псуваше и храчеше в кошчето за отпадъци. Мики включи кислородната маска, но Джоузеф я изблъска от ръката му. Очите му бяха твърди и жълти като сухи царевични зърна.
— Разговарях с нашите хора от Роуд Айланд. Те искали да го контролират още преди да бъде избран за губернатор заради дейността ни по конните залагания там. Тийгардън ръководел кандидат губернаторската кампания. Нашите хора вдигнали купон в една хотелска стая в Провидънс. Имало мацки и пиене, а после дошъл някакъв тип с куфарче. Отворил го и изсипал на леглото двеста и петдесет хиляди долара. На пачките още имало бандероли от конните залагания. Казали на Тийгардън, че парите са, за да купи телевизионно време за реклама и да си вземе каквото му е нужно. И оня тъпанар Ей Джей натъпкал джобовете си с мангизи. Имат и негов видеозапис с едно от момичетата. Държим го за топките.
Хейз Ричардс се бе издигнал до първото място в краткия им списък. Беше го намерил Малкълм Рашър, ръководителят на предизборната кампания на Пол. Кен Венабъл и Гай Вандергот, двамата специалисти по проучване на общественото мнение, които бяха наели за Пол, бяха одобрили новия избор на срещата с Мики в деня, когато откриха трупа на Аркет.