Райън седеше на задната седалка и слушаше как чистачките отмиват влагата. Намираше се в центъра на един осеммилионен град и въпреки това се чувстваше самотен и уплашен. Не можеше да забрави последните думи на Мики Ало. „Аз ще се върна — бе обещал едновремешният му съквартирант. — Ще се върна и ще те пипна.“
72. Защо да се притесняваш?
Хейз Ричардс се върна от Европа и щом слезе от самолета, беше арестуван от федералните власти и отведен в главната квартира на ФБР. След два дни Малкълм Рашър направи кратко изявление за медиите от стълбите пред губернаторското жилище в Роуд Айланд.
— Хейз Ричардс се оттегля от изборите за президент на Съединените щати. Това в никакъв случай не означава, че има закононарушения от страна на мистър Ричардс, но докато разследването приключи, губернаторът чувства, че няма да бъде здравословно за нашата демокрация, ако продължи кампанията си. Хейз Ричардс желае да благодари на всички свои поддръжници и ще направи изявление след няколко дни.
Но Хейз не се показа да се защити в продължение на седмица. Пресата гъмжеше от статии за случая, като изваждаше на бял свят все повече разобличаваща информация. Появиха се твърдения, че Анита Ричардс се е готвела да подаде заявление за развод и си е уговорила среща с адвокатката си в Провидънс. Не е ли странно, че бе починала на следващия ден? И не е ли странно, че Хейз е получил такива изумителни суми за кампанията си? Въпроси без отговори.
От една седмица никой не беше виждал Тийгардън.
Коул каза на Райън, че два дни след като са ги пуснали, Хейз е бил обвинен в заговор за убийство. Коул и Райън се опитваха да поддържат близки взаимоотношения, но двамата нямаха почти нищо общо помежду си. Не приятелството, а събитията ги бяха сближили. Изпиха питиетата си в хотелската стая на Райън и се сбогуваха, съзнавайки, че вероятно повече нямаше да се видят.
Лусинда се прибра вкъщи, за да бъде с майка си, която беше съкрушена от смъртта на Мики и от разкритията за семейство Ало. Райън остана сам в апартамента си в хотел „Шери Недерланд“ Репортерите дебнеха по коридорите, катереха се по аварийните стълби и се опитваха да го снимат. Телефонът му не спираше да звъни. Той каза на администратора да го изключи. Всяка вечер му носеха телефонни съобщения и писма в една брезентова торба, която тежеше повече от килограм.
Марти Ланиер му се обади пет пъти.
Всяка вечер разговаряше с Лусинда.
— Странно — каза тя в нощта, преди Райън да замине за Лос Анджелис. — Тя е толкова сдържана… Не разбира защо аз…
Лусинда млъкна, защото не беше в състояние да довърши изречението.
— Ти не го уби, Лусинда… Той се самоуби. Сам предизвика смъртта си.
Но тя не му вярваше и нощните им телефонни разговори бяха изпълнени с продължителни паузи, през които и двамата мълчаха.
— Трябва да се прибера вкъщи — каза Райън. — Да се сбогувам с Мат. Мисля, че най-после мога да го направя. Но ти ми липсваш. Бих искал да те видя.
Накрая тя заговори и думите й го смразиха.
— Казах, че те обичам… И ти също ме обичаш… Но можем ли да живеем заедно с толкова много неприятни спомени? Достатъчно ли сме силни?
— Не знам.
И наистина беше така.
Райън се върна в Лос Анджелис. Летището гъмжеше от репортери, които се блъскаха, ругаеха и тикаха под носа му микрофони, докато полицаите му проправяха път. До тротоара го чакаше кола.
Беше пристигнал като кандидат-президента, чиято кариера бе съсипал.
На следващата сутрин Райън слезе с товарния асансьор на хотел „Сенчъри Плаза“ и зачака във входа. Скоро наетата под наем кола, шофирана от служител на фирмата, спря до бордюра. Райън се качи и се скри под едно одеяло, а след две пресечки човекът му даде ключовете и се върна на работа.
Райън си бе уговорил среща с агентката на недвижими имоти на Линда в къщата в Бел Еър.
— Мога да почакам — усмихна му се дългокраката трийсет и пет годишна блондинка с тяло на инструкторка по фитнес.
— Не… Искам да го направя сега.
Той взе един стар куфар и сложи вътре някои неща, много по-ценни от старинните предмети, които украсяваха стаите.
Линда все още беше собственичка на къщата, но след развода рядко ходеше там. Пътуваше из Европа. Нещата, които Райън взе, нямаше да й липсват. Той отвори гардероба на Мат и се загледа в дрехите. Помириса ги и сякаш усети уханието на сина си.