Съвещаваха се в заседателната зала в ресторанта на един от приятелите на баща му в Атлантик Сити. Преградата ги отделяше от многобройните посетители на заведението. Масите се пълнеха и шумът се засилваше. Кен Венабъл разискваше политиката на Демократическата партия и размахваше ножа, като насочваше острието към Мики. Дебелият и муден Гай Вандергот ядеше с наведена глава и ръмжеше одобрително, докато Кен бърбореше.
— Мики, трябва да разбереш, че демократите са разединени. Винаги са били. Не могат да се споразумеят по нито един въпрос. На Север са либералите, а на Юг консерваторите. Интелектуалците са на Запад, а работниците, фермерите и поддръжниците на държавните субсидии — в Средния запад. Сбирщина от идеологии и Малкълм мисли, че това ни дава възможност… И аз съм съгласен с него.
— Как така?
— Защото в състезание с четири-пет коня, в което никой не печели, с подходящо финансиране има шанс да се намесим и да грабнем наградата… Докато останалите се борят за малките парчета, ние връхлитаме и я отмъкваме цялата.
Кен погледна Тай, преди да продължи.
— Добре, ето какво е положението в Демократическата партия след смъртта на Пол. Всички кандидат-президенти съобщават, че след седмица и нещо ще бъдат из нивите на Айова, ще седнат в японските трактори и ще говорят за субсидиите за селското стопанство, сякаш наистина им пука за това… Ето защо ние трябва да действаме мълниеносно. Според проучванията в момента води Лио Скатина, сенатор втори мандат от Ню Йорк. Той е известен, има стабилни местни структури и медиите го харесват. Говори много за правата на жените. Мисля, че Националният комитет на Демократическата партия ще го подкрепи. Вероятно смятат, че той ще се пребори с вицепрезидента Андерсън, който, както всички знаем, ще бъде кандидатът на Републиканската партия. После следва сенаторът демократ от Флорида Питър Дехавиланд. Защитник на околната среда. Това е неговият приоритет — дълбоководните сонди, замърсяването на въздуха и радиоактивните отпадъци. Държи и на неограничената емиграция… Едва ли ще спечели, освен ако не му провърви в Айова и Ню Хампшър. Малкълм е на същото мнение.
— Продължавай — рече Мики, взе тефтера и започна да записва.
— Добре… Ерик Гълифорд, демократ открай време. Сенатор от Охайо. Той отстоява всички традиционни ценности на Демократическата партия — право на труд, социално осигуряване, работа за всички и правителствени субсидии. Високи данъци. Поддържат го старите партийци. Може да причини неприятности само ако поради някаква причина партията разкара Скатина. И последният обявен засега кандидат-президент е Бенджамин Савидж. Либерал от Калифорния, сенатор трети мандат и поддръжник на всички проблеми, които либералите от Запада обичат — преустройство на работното място в съответствие с обществената среда, строги закони срещу сексуалните издевателства, права за животните, хомосексуалистите и жените, обществено здравеопазване, узаконяване на наркотиците…
Мики трепна, но никой не забеляза това.
Кен остави ножа и се облегна назад.
— Това е положението — каза в заключение той. — Малкълм мисли, че нашият кандидат трябва да се състезава срещу всичките, сякаш е единственият. Да ги очерни със същата четка. Това означава, че трябва да намерим кандидат, който не е бил на правителствена служба, никога не е отсъствал от заседанията на Конгреса и не е искал допълнително възнаграждение заради някое среднощно гласуване. Нашият избор е губернаторът на Роуд Айланд Хейз Ричардс. Досието му е чисто, което може да означава всичко и нищо. Покажи снимката.
Ван отвори дипломатическото си куфарче и извади една лъскава снимка, от която гледаше един много красив мъж на около петдесет и пет години с късо подстригана посивяла коса, квадратна челюст и сини очи.
— Той е губернатор втори мандат и само трябва да намерим човек, който да го насочи към нас, така че да прави каквото ние кажем.
Мики знаеше, че изборът е от съдбоносно значение. Това беше проблемът, който след два дни доведе до съвещанието в спалнята на Джоузеф и като че ли вече се казваше Ей Джей Тийгардън.
Мики погледна баща си, който губеше сили… Очите му още бяха жестоки и ярки, но главата клюмаше на тънкия врат, а кашлицата беше ужасна.
— Мики, утре отиди там и да видим дали можем да се доберем до онзи губернатор, който си намерил.
6. Соломон Казоровски
Клубът беше под едно казино в Лас Вегас. Рулетката звънтеше и крупиетата говореха монотонно, като правеха мястото по-интересно, отколкото всъщност беше.