— Благодаря, Тузди. Ти си истинска кукличка и се разхубавяваш с всеки изминат ден.
Всъщност Каз мислеше, че тя изглежда като уморена стара курва, каквато беше.
— А ти си като виното — колкото по-старо, толкова по-хубаво — излъга Тузди.
Искаше й се Каз да отслабне и да се подстриже.
Наведоха се един към друг и се целунаха. Дъхът им миришеше на уиски, а телата — на пот. Когато Каз си тръгна, и двамата бяха по-тъжни.
Соломон проведе четири телефонни разговора, докато се свърза със съдебния лекар Чък Амато. Чък играеше голф и отговори по клетъчния си телефон.
— Обажда се Каз.
— Господи, Каз, в момента играя голф. Ще ти се обадя по-късно.
— Само един въпрос. Ти ли „разряза“ сенатора Аркет, когато преди два дни изпратиха тялото му?
— Нямам време, Каз.
— Положителна ли беше пробата му за СПИН? — попита Каз без заобиколки.
Заслуша се за потвърждение, но чу само тишина.
— Откъде научи това?
— От улицата.
— Виж какво, той беше губернатор и сенатор. Остави го да гние в чистилището.
— Но той имаше връзки с мафията.
— Трябва да вървя.
— Ще приема уклончивия ти отговор за „да“.
— Не постъпвай така с мен, Каз. Какво значение има? Той е мъртъв.
— Знам нещо, което никой друг не знае. Повярвай, има значение.
— Върви на майната си. — И Амато затвори.
Каз разбра, че този път е уцелил десетката. Преди десет години незаконно подслушваше телефона на Пол. Каз беше единственият човек, който знаеше за това. Тогава Пол Аркет от време на време спеше с Пени Ало. Соломон пазеше тази информация, за да я използва срещу Джоузеф в подходящия момент. Но го изхвърлиха, преди да успее да го направи.
Казоровски се качи в стария си сив шевролет и бавно потегли към „Лейзи Дейз“. Хотелът се използваше от проститутки и му струваше десет долара на вечер. Качи се до апартамента си на втория етаж, отключи и влезе. Имаше бележка от онова, което при по-добро желание би могло да се нарече хотелска управа. Беше закъснял с една седмица с плащането на наема. Предупреждаваха го. Не знаеше как щеше да плати, освен ако не продадеше шевролета. Той смачка бележката и се хвърли на леглото. Старите пружини изскърцаха, но Каз се усмихваше.
Как да разоблича онези гадове, чудеше се той. Новият му съквартирант — един котарак на черни и бели петна на име Джо — скочи на леглото и го погледна.
— Дали Пол е предал заразата на Пени? Това е нещо, което си заслужава да се знае — рече на глас Каз. — Може би Джоузеф е разбрал и е заповядал да убият Пол.
Котаракът седна на леглото, облиза лапите си и замърка.
— Ами ако акулите са били само за заблуда?
Въпросът се въртеше в главата му и не му даваше покой.
7. Търси се ферма „Безстрашие“
Зората се пукна, разпръсквайки грозно червено петно върху сивия океан. Някакви строители садисти работеха с пневматичен чук и сякаш пробиваха главата на Райън. Стомахът му се беше свил. В осем часа, когато започна да му се струва, че може би ще изкара до обед, се обади агентът му. Джери Ъпшоу беше бесен.
— Виж какво, Райън, не знам какво очакваш от мен, но не мога да представям човек, който нарича шефа на отдел „Драма“ еврейски педераст и заплашва, че ще му избие зъбите. Господи, какви ги вършиш?
— Джери, цялата тази история наистина започва да ми писва. Не съм наричал никого еврейски педераст. Само казах, че той е виновен, задето образът е лош.
— Само искам да ти кажа, че вече не съм твой агент.
— Виж какво, Джери…
— Не желая да слушам. Има други хора, които трябва да проверя и да продам на Марти Ланиер. Ако те задържа в списъка си, все едно не ми пука, че си го заплашвал с убийство и си го нарекъл еврейски педераст. Ще прозвучи като негласно одобрение. Точка по въпроса. Ще ти върна материалите. Желая ти успех, Райън.