Обмислял бе това хиляди пъти. Единственото, което му липсваше, бяха парите. Мафията беше толкова очевиден отговор на въпроса, че това го разсмя. Щеше да им натрие носовете на онези смотаняци от Националния комитет на Демократическата партия. Те бяха изложили системата за продан и Албърт Джеймс Тийгардън, черната овца на братството, щеше да им я открадне.
9. Човекът от Провидънс
Хейз Ричардс се чудеше какво да облече за срещата. Стоеше пред гардероба и гледаше ушитите по поръчка дрехи. Накрая избра един тъмносив костюм, който изглеждаше страхотно с кафяво-червена копринена вратовръзка.
Издокара се, застана пред тройното огледало и потупа твърдия си като камък стомах. На петдесет и пет години челюстите му все още бяха четвъртити, а раменете — широки. Имаше трапчинки и светлосини очи, на които контактните лещи придаваха цвят на тропически води. Харесваше начина, по който изглеждаше.
Изкуствените му зъби блеснаха и той се зачуди дали Ей Джей наистина се е натъкнал на нещо голямо. Скоро щеше да разбере.
Срещнаха се с Тийгардън в преддверието на къщата на губернатора и минаха покрай кадифените въжета, които отделяха отворената за посещения част от жилището на големеца.
Въпреки че бяха приятели отдавна, Хейз и Ей Джей имаха много малко общи черти — с изключение на привързаността си към политиката. Бяха израснали заедно, в съседни къщи. Хейз беше голям спортист — участваше в състезанията по футбол, баскетбол и лека атлетика. Тийгардън беше председател на дискусионния кръжок и ръководител на предизборния щаб, когато Хейз се кандидатира за председател на класа. Ей Джей измисли стратегията, Хейз изнасяше речите и двамата винаги печелеха. Но Хейз така и не разбра как Ей Джей може да работи така неуморно за неговата кауза.
Излязоха от къщата на губернатора и както обикновено Хейз помисли, че Ей Джей има такъв вид, сякаш е спал с дрехите. Ала Тийгардън беше гениален. Тръгнаха по паркинга и се качиха в един бял шевролет. Тийгардън шофираше лошо и не следеше пътя, а гледаше Хейз и говореше.
— Господи, гледай къде караш! Ще завършим като украшение на капака на някой автомобил — възкликна Хейз.
— Мики Ало е опасен. Прилича на баничар, но е страшен. Трябва да го слушаш. Той има план. Не бива да го ядосваме. Не съм сигурен, че сделката е сключена. Може да преговаря и с други кандидати…
— Искам да те питам нещо.
— Казвай.
— Първичните избори в Айова са само след месец…
— Двайсет дни.
— По дяволите, как ще отидем там и ще се наложим? Никой не знае кой съм. Нямам възгледи по въпросите на селското стопанство, нито стратегия или послание…
— Аз ще се погрижа за това. Повярвай, знам какво да кажа на онези селяни. Участвал съм в две национални кампании в този щат.
— Той ще иска някои неща…
— Всеки иска нещо — отсече Ей Джей.
Спряха до една усамотена бензиностанция на петнайсет километра от града. Мики бе избрал това място за срещата. Ей Джей изключи двигателя.
— Какво правим тук?
— Ти не си имал работа с онези макаронаджии. Славата им се крепи на каскади. Сигурно ще се появят на дирижабъл и с маски на лицата.
Те пристигнаха с една взета под наем каравана — голяма и боядисана в синьо и бяло. Шофираше Тони Нюйоркчанина.
— Виждаш ли — рече Ей Джей. — Ставаме участници в гангстерски филм.
Слязоха от колата и Тони им отвори задните врати на караваната. Качиха се и Нюйоркчанина потегли. Мики Ало седеше в малката кухня и не си направи труда да стане. Тийгардън ги запозна.
— Хейз, това е Мики Ало.
Ричардс се ръкува с него, но не седна.
— Приятно ми е — каза той.
Вече се чувстваше добре. Мики Ало беше грозен. Хейз знаеше, че е глупаво, но бе разбрал, че красотата му дава психологическо предимство пред непривлекателните мъже.