— Нима? — тросна се Мики.
— Да. И не ми говори с такъв тон, Мики, защото няма да го приема нито от теб, нито от баща ти.
Лека-полека Пол свикна да държи на своето. Рядко се бе срещал с фамилията Ало. Не обичаше да го предизвикват. Беше забравил лова на патици преди двайсет години и странната усмивка на Мики, когато баща му застреля Рекс.
— Какво става? Каза, че било важно.
— Да… много важно. Мисля, че това ще отговори на всичките ни въпроси.
Той млъкна, сетне започна да разказва:
— Харлан Елис от Националния комитет на Демократическата партия се свърза с мен. Всъщност стоя тук два дни. Остави ми двама специалисти по проучване на общественото мнение. Разисквахме стратегията. Те са направили анкети и аз водя с голяма преднина в западните и в средните щати. Би трябвало да получа петдесет процента в Айова.
— Да… Знам. Затова те показвахме по Ю Би Си всяка вечер в продължение на един месец. Надявам се, че не ме накара да дойда тук, за да ми го кажеш.
— Демократическата партия иска да стана техен официален кандидат. Ще осигурят всичките средства за кампанията.
Гласът не можеше да прикрие вълнението му.
— Тогава всички искаме едно и също. Кажи им да се разкарат и ще го осъществим.
— Но ако Демократическата партия издигне кандидатурата ми и ме финансира, мисля, че няма да е необходимо ти и баща ти да участвате в това.
— Будалкаш ме, нали?
— Мики, нищо няма да се промени. Знаеш, че е много рисковано да се използват изпрани пари в кампанията ми. Ами ако някой разбере?
— Имаш предвид човек като Уорън ли?
— Демократическата партия има огромни резерви. Разполагат с консултанти по медиите, специалисти по проучване на общественото мнение, рекламни агенти, стратези… Цял щаб. Освен това могат да упражнят натиск върху другите кандидати да се откажат.
— Избий си го от главата.
— Не. Ще приема предложението им.
— Чичо Поли — иронично използва обращението от детството си Мики, — дай да изясним този въпрос… Татко и Майър купиха телевизионна мрежа и я използваха да ти създадат национална известност. Да те вкарат в Сената, да те включат в Бюджетната комисия и да те направят виден политик, а после, когато онези гадове от Демократическата партия се намесиха в нашата сделка, ти реши, че можеш да ме поканиш тук, да ме накараш да чакам в тази влажна розова дупка и след това да ме изриташ?
— Не е така…
— Ще ти направя една огромна услуга, Пол… Ще кажа на татко, че си се почувствал самотен и съм ти липсвал и затова си ме извикал тук. После ти ще кажеш на ония тъпанари от Демократическата партия да си обират крушите и ако отново се случи нещо подобно, лично аз ще изпразня една кофа с натрошени стъкла върху главата ти.
Пол и Мики стояха на няколко крачки разстояние, но Аркет усещаше почти свръхестествената топлина, която се излъчваше от дребния мъж. Все едно беше пред електрическа печка.
Пол направи една крачка назад, сетне продължи да отстоява позицията си.
— Заплашваш ли ме?
— Точно така. Радвам се, че позна.
— Няма да позволя да ме заплашват. Аз съм американски сенатор. Сигурно не мислиш, че ще търпя заплахи от теб или от когото и да е друг. Демократическата партия излъчва по един кандидат на всеки четири години. Те гарантират избора ми. Пък и вече се съгласих.
— Съзнаваш ли какво правиш, Пол? — попита Мики с монотонен и студен глас.
— Затова те повиках. Повече не искам да имам нищо общо с твоето семейство и с парите ви. Твърде опасно е. А сега, трябва да се връщам на съвещанието по политическата стратегия.
Мики взе късото си спортно сако. Снимките бяха в джоба му.
— Правиш грешка.
— Не мисля така, Мики. Всички одобряват това и смятат, че е най-правилно да приема предложението.
— Когато всички са единодушни, Поли, можеш да се обзаложиш, че има нещо гнило.
Мики не каза довиждане. Уорън Сакс го чакаше в синия форд. Потеглиха към изоставеното летище.
— Хубаво място — отбеляза Мики, като се усмихна на Уорън. — Апартаментът на Пол е страхотен. Всички ли са толкова готини?
— Да, приличат си. Моят се казва „Морска пяна“ и е целият в зелено. Наистина действа успокояващо.
— Ако отново дойда тук, ще поискам да ме настанят в него. До плажа ли е?
— Малко по-надолу от бунгалото на Пол. Досами пясъка — отговори Уорън и подпечата ужасната си участ.