Излетяха и Мики седна на задната седалка срещу Котето и Нюйоркчанина.
— Тони, отиди при Майлоу и му кажи да пусне разговора през скрамблера.
Мики изчака трите сигнала, които показаха, че устройството за електронно преобразяване на гласове е включено, после набра номера. След няколко минути се свърза с баща си.
— Да — каза Джоузеф на сина си, който кръжеше на триста метра височина над Големите Бахамски плитчини.
Гласът му прозвуча глухо. Емфиземата му се влошаваше. Течността в белите дробове клокочеше, докато говореше.
— Свързани сме със скрамблера, татко. Нямаше да ти се обаждам от самолета, но възникна един проблем.
— Казвай.
— Поли е изкукал. Демократическата партия му предложила да го издигне като свой кандидат. Ще приеме… Иска да го оставим на мира.
— Накарай го да промени решението си.
— Няма да стане, татко. Вече е дал съгласието си. Освен това подлага на риск безопасността ни. Направо ми каза да се разкарам.
— Какво предлагаш? — изхриптя старецът.
— Искам да се разделим с него. С мен са Тони и Котето. Ще го направим да изглежда като нещастен случай.
— Малко ми остава, Мики. Може би няколко месеца, най-много година. Отида ли си от този свят, бизнесът остава в твои ръце. Знаеш какъв е залогът, колко усилия положихме и колко ще бъде трудно да намерим заместник на Пол. Вземеш ли това решение, трябва да понесеш последствията.
— Утре ще бъда у дома.
Мики затвори и погледна Тони.
— Кажи на Майлоу да кръжи още един час, докато се стъмни, после да се върне и да се приземи без светлини.
2. Петдесетминутният час
На разстояние осем хиляди километра и три часови зони Райън Болт се мъчеше да преодолее безпокойството си.
— Все някога трябва да започнеш да говориш за Матю — каза доктор Драйкърс.
Райън седеше в бежовия й кабинет, съсредоточен върху маратонките си. Едва се сдържаше да не скочи от стола.
— Вече мина година от смъртта му, а ти не обелваш дума за него — продължи Елън.
Главата му се замая от неоновото червено и синьо на маратонките. Зави му се свят.
— Добре. Тогава да поговорим за нещо друго.
— За какво?
Той погледна златния си „Ролекс“… По дяволите, оставаха още двайсет и пет минути. Всяка седмица идваше тук за по петдесет минути. Знаеше, че прахосва времето и парите си, но трябваше да направи нещо, защото през последната година животът му се бе превърнал в кошмар. Всичко започна със смъртта на Матю… А после Линда подаде заявление за развод и сънищата, които го плашеха, започнаха да го държат буден по цели нощи. Отгоре на всичко не му вървеше и в работата и това го караше да се чуди дали наистина е направил кариера, или само му е провървяло.
— Да поговорим за случилото се в Ен Би Си. Каза, че са те приканили да напуснеш.
Доктор Драйкърс беше ниска и тантуреста и носеше кестенявите си коси прибрани на кок. Беше бежова като кабинета си… Сякаш липсата на цветове можеше да успокои холивудските откачалки, които влизаха тук, наместваха обутите си в панталони от „Джани Версаче“ задници на бежовото канапе и разтоварваха емоционалния си багаж от несполуки.
— Не ти ли се струва странно, че спрях да сънувам преди две седмици? — излъга той, опитвайки се да отклони въпроса за провала си в Ен Би Си.
Не го бяха приканили да напусне… Накараха охраната да го изведе от залата за прожекции, когато заплаши Марти Ланиер, като обеща да пребие до смърт треперещия шеф на отдел „Драма“ и трима от преданите на Марти джедаи не помръднаха да му се притекат на помощ.
— Ти сънуваш, Райън. Всеки сънува. Но не помниш сънищата си.
— Как така?
Дясното му око започна да потрепва — нервен тик, който се появяваше и изчезваше от една седмица насам.
— За кое питаш — защо хората сънуват или защо не помниш сънищата си?
— Ами, защо хората сънуват… — отговори Райън с надеждата да запълни оставащото време с празни приказки.
— Мисловните образи се произвеждат от подсъзнанието по време на сън. Сънищата са остатъците от деня, които се преработват от ума. Те ни предлагат поглед върху подсъзнанието.
— Разбирам.
Но съвсем не беше така. Не й беше разказал за ужасните кошмари. Странни и страшни сънища. Винаги беше във водата и някаква черна сянка го преследваше. Понякога плуваше и се опитваше да й се изплъзне, а после изведнъж той се превръщаше в чудовището. Снощи гонеше Мат… Преследваше мъртвия си син с отворена уста, опитвайки се да го погълне, а момчето пищеше. Събуди се от собствените си викове, целият облян в пот.