Когато Бесингтън се опомни, той носеше пушка в ръце и се промъкваше заедно с другите през гъстата борова гора. За голямо учудване първата му мисъл беше желанието братовчедката Джейн да го види отнякъде в този миг, макар че прелестта на картината се разваляше донякъде от гримасата, която Бесингтън трябваше да прави, за да задържи очилата на носа си, както и от начина, по който държеше пушката за края на цевта, като бастун.
След няколко минути Косар, който вървеше начело, се сблъска с един от часовите пред мишата дупка. Той тичаше презглава без пушка.
— Стой! — извика Косар и го хвана за ръката. — Какво става?
— Нахвърлиха се върху нас! — отговори часовият.
— Мишките ли?
— Разбира се, мишките. Шест на брой.
— А Флек къде е?
— Флек падна.
— Какво, какво? Какво стана? — попита довтасалият Бесингтън.
— Ами мишките изскочиха изведнъж и Флек падна.
— Как така падна?
— Ей така, падна. Аз стрелях и с двете цеви, Флек също стреля и след това падна.
— Значи вие сте го повалил.
— Ами! Мишките се нахвърлиха върху нас.
— Да вървим! — извика Косар. — Елате и вие с нас. Ще ни покажете къде сте оставил Флек.
Цялата група тръгна напред и по пътя побягналият часови продължаваше да разказва подробности за случилото се на останалите.
— Къде са сега мишките?
— Сигурно отново са се върнали в дупката си. Когато побягнах, те се втурнаха натам.
— Как така? Значи вие сте ги преследвали?
— Ние бяхме край дупката. Щом ги видяхме да излизат, се опитахме да им преградим пътя. Но те наизскачаха като зайци. Ние стреляхме по тях. Отначало те уж се разбягаха, а след това се нахвърлиха отгоре ни.
— Колко бяха?
— Шест или седем.
Косар, който беше стигнал до края на гората, спря.
— Да не са изяли Флек? — попита някой.
— Една мишка беше стъпила върху него.
— Как можахте да стреляте, когато Флек лежи под мишката?
— Заредени ли са пушките? — отсечено попита Косар, без да се обръща.
Всички измърмориха утвърдително.
— А какво стана с Флек?… — каза някой.
— Как може да се стреля, когато Флек… — отбеляза друг.
— Трябва да го открием — допълни Редууд.
— Да не губим време — каза Косар и след това извика: — Флек!
Целият отряд тръгна в колона по един към дупката. Избягалият часови вървеше последен. На минаване през избуялия хмел те се натъкнаха на трупа на мишка. Всички се скупчиха около него с пушки, готови за стрелба, и се заоглеждаха. Някой взе пушката, захвърлена от побягналия часови.
— Флек! — извика Косар. — Флек!
— Той отстъпи зад копривата и падна там — обади се часовият.
— Къде точно?
— Ето там.
— Къде?
Часовият малко се поколеба, озърна се наоколо, а след това поведе цялата група вляво, но след като изминаха няколко крачки, отново се спря, огледа се и каза:
— Струва ми се, че е тук.
— Но го няма.
— Няма го.
— Дори и пушката му не се вижда.
— Да не са го завлекли в дупката си?
— Чак и пушката да са помъкнали…
— Дявол да го вземе! — извика Косар. — Къде се е дянал?
След това приближи малко към височината, където се намираше дупката, спря отново и въздъхна:
— Ами ако наистина са го завлекли?…
Всички стояха дълбоко замислени. Очилата на Бесингтън проблясваха, когато той извръщаше глава встрани. Лицата на присъстващите ту се осветяваха от луната, ту потъваха в мрак в зависимост от това, накъде поглеждаха. Всички искаха да заговорят, но никой не се решаваше да продължи започнатата фраза. Изведнъж Косар отново се впусна в трескава дейност. Започна да крачи напред-назад и да дава команди. Първо поръча да донесат фенерите от каруците. Всички освен него се спуснаха да изпълнят заповедта.
— Искате да влезете в дупката, така ли? — попита на тръгване Редууд.
— На всяка цена! — отговори Косар.
Бесингтън взе един фенер и пръв заслиза по пътеката край кладенеца. Като погледна встрани, той видя снажната фигура на Косар почти пред самата дупка.
„Как можахме да оставим Косар сам!“ — помисли си той, но веднага се утеши с мисълта, че инженерът винаги би съумял да се защити.
В същата минута чу слаб писък наблизо и три мишки изскочиха от избуялия хмел и се спуснаха към Косар. В първия момент той не ги забеляза, но след това прояви невероятно самообладание. Не започна да стреля, защото нямаше да успее да се прицели, а просто удари първата от нападателките с приклада на пушката по главата и тя се катурна с краката нагоре и остана неподвижна.
Фигурата на Косар изчезна за миг в храсталака, а след това отново се появи, като размахваше енергично пушката си. Другите две мишки хукнаха с големи скокове към дупката си, но храбрият водач на експедицията ги последва.