— Парите падат предимно от учениците — вещо се произнесе госпожа Скинър.
Най-после се появи и самият господин Скинър. Той беше мъж с широко лице, който фъфлеше неразбираемо и беше дотолкова кривоглед, че на човек му се свиваше сърцето, като видеше как едното му око се рее към високите облаци. Той носеше изпокъсани платнени чехли, с което на мига си спечели симпатиите на Бесингтън, а освен това изобщо не беше трудно да се установи липсата на известен брой копчета по ризата и сакото му. И така, той придържаше с едната си ръка сакото и ризата си, а с показалеца на другата нервно чертаеше някакви неразбираеми фигури върху покривката на масата. Господин Скинър говореше с някакво тъжно и отсъстващо изражение:
— Ние не търсим лична изгода, като искаме да се заемем с тази ферма. Не, господине! Не за това, а само заради експеримента.
Той спомена, че могат незабавно да се пренесат във фермата. В Дънтон Грийн не се занимавал с нищо, ако се изключат дребните шивашки поръчки.
— Тук не е чак толкова хубаво, колкото го мислех, но и доходите ми са по-мизерни, отколкото очаквах — каза той. — Така че ако ни смятате за подходящи…
След седмица Скинърови вече се бяха настанили във фермата и развличаха дърводелеца от Хиклиброу, който имаше задачата да направи загражденията и курниците, със систематични анализи на личността на Бесингтън. Те протичаха приблизително така.
— Не го познавам много добре — сподели господин Скинър, — ама като го гледам, ми изглежда да е или глупак, или луд.
— Мисля си, че ще да е изкуфял напълно — отвърна дърводелецът от Хиклиброу.
— Измисля си разни неща за птицевъдството — допълни господин Скинър. — Боже мой! Сигурно си въобразява, че никой освен него не разбира нищо от птицевъдство.
— А бе изглежда, че е доста дребнав — заключи дърводелецът. — Особено с тия негови очила.
Господин Скинър се приближи плътно до дърводелеца и му зашепна поверително, като при това едното му око беше зареяно към далечното село, а другото преливаше от хитрост и зле прикривано задоволство.
— Трябва да ги меря всеки божи ден — всяка проклета птица, за да се видело как расте всяка поотделно. О, Боже! Всяка проклета птица всеки божи ден!
Господин Скинър постави много изтънчено длан върху устата си и се захили заразително, като затресе тялото си така, че единствено замечтаното му око не взимаше участие в този неудържим пристъп. Когато се поуспокои, той се усъмни дали дърводелецът е схванал целия убийствен хумор в думите му и изсъска още веднъж: „Да ги меря!“
— Тоя е по-калпав и от предишния ни кмет. Проклет да съм, ако не е! — каза в заключение дърводелецът от Хйклиброу.
Експерименталната работа е най-досадното нещо на този свят (освен ако не се занимаваш с изнасянето на резултатите пред научната общественост) и периодът, който измина от възникването на идеята до първите кълнове на успеха се оказа непоносимо дълъг за господин Бесингтън. Той беше купил експерименталната ферма през октомври, а първите признаци за някакъв успех се появиха едва към края на май. През това време бяха изпробвани и отхвърлени Хераклофорбия I, II и III. Непрекъснато имаше проблеми с плъховете и със семейство Скинър. Единственият начин да бъдат принудени да свършат нещо беше недвусмислената заплаха с уволнение, при което господин Скинър обезсърчено започваше да трие небръснатата четина по лицето си (по някакъв странен начин той успяваше да е винаги небръснат, без брадата му да става по-дълга) и поглеждаше Бесингтън смутено с едното си око, докато другото следеше облаците, и казваше:
— О, разбира се, сър! Ако вие сериозно…
Но най-накрая успехът беше постигнат. Първият му вестител беше едно писмо, написано собственоръчно от господин Скинър:
Новите пилета се излюпиха — пишеше господин Скинър. — Те растат изключително бързо — доста по-бързо от онези, които подхранвахме, преди да дадете последните си разпореждания, и които също бяха много хубави и здрави, преди котката да ги изяде. А тия, новите, растат направо като бурени. Никога не съм виждал такова нещо. Кълват толкова силно, че се усеща през обувките, ето защо не мога да ги измервам, както бяхте разпоредили. Те са направо огромни и ядат като невидели. Скоро ще ни трябва още зърно, тъй като не можете да си представите по колко изяждат. По-едри са от „бантам“. Ако растат с тази скорост, скоро ще стават за изложби — каквито са огромни. Дори „плимът рокс“ няма да им се опрат. Предишната нощ тук се вдигна малка паника и си помислих, че котката се е вмъкнала при тях. Мога да се закълна, че когато погледнах през прозореца, я видях да се промъква през мрежите. Когато излязох навън, пилетата се бяха разбудили напълно и кълвяха настървено празните хранилки, а от котката не бе останала дори следа. Тогава им хвърлих малко зърно и ги затворих добре. Много ще се радвам да узная дали да продължа подхранването по начина, по който разпоредихте. Храната, която бяхте приготвили, е почти на привършване, а сам не смея да смесвам заради злополуката с пудинга.