Трета глава
Два дни от живота на Редууд
Щом властта попадна в ръцете на Катергам, той веднага заповяда да бъдат арестувани старите Косар и Редууд като главни сеячи на гигантската коприва.
Не беше трудно да арестуват Редууд. Той наскоро бе претърпял сериозна операция и едва бе станал от леглото си. Седеше в меко кресло пред камината, отрупан с вестници, от които за първи път научи за борбата на Катергам с гигантизма и за страшния облак, надвиснал над принцесата и над неговия син. Това беше същата сутрин, когато бе убит младият Кадълс и когато младият Редууд бе ранен по пътя му към мястото на срещата с принцесата. В информациите последните новини фигурираха доста завоалирани. Старецът препрочиташе неясните пасажи изтръпнал от страх и с нетърпение очакваше нови сведения, когато изведнъж вратата на стаята му се отвори.
— Вечерният вестник ли? — попита старецът, като се изправи, но вместо да донесе вечерния вестник, слугата въведе полицейски пристав, зад чийто гръб надничаха двама-трима полицаи.
— С какво мога да ви бъда полезен? — учтиво попита Редууд.
След този въпрос той два дни не получи никакви сведения за сина си.
Полицаите бяха докарали и файтон, за да отведат Редууд, но когато разбраха, че е болен, решиха да го задържат под домашен арест до оздравяването му. Къщата бе обкръжена от полицаи и временно се превърна в затвор. Това беше същата къща, в която се бе родил младият Редууд, първият човек, захранен с Хераклофорбия. Майка му бе умряла и старецът живееше сам в тази къща вече осем години.
Редууд вече беше сух, побелял човечец с малка остра брадичка и все още живи черни очи. Като младеж той беше строен и вежлив в обноските си, запазил бе своя тих гласец и сега, но на лицето му се беше изписало нещо неизразимо: онази решителност и сдържано достойнство, с които се отличават хората, прекарали цял живот в размисъл над съдбовни въпроси. Контрастът между външността на Редууд и престъпленията, в които го обвиняваха, учуди дори полицейския пристав, на когото бе заповядано да го арестува.
— Виж ти — каза той на един от своите подчинени, — едва не преобърна света с главата надолу, а изглежда като кротка овчица. Ще си кажеш, че е по-почтен човек от нашия съдия Хенгброу… Да, всичко идва от маниерите! Един е мил и сдържан, а друг е все навъсен и непрестанно се кара.
Но Редууд не запази задълго репутацията си на мил и сдържан човек. Когато научи за своето арестуване и трябваше да присъства на обиска на жилището си, той много се развълнува и дори повиши тон. Най-много се тревожеше за съдбата на младия Редууд, за когото полицаите не искаха да му дадат никакви сведения.
— Но аз ви казвам, че е мой син — напразно повтаряше старецът. — Мой единствен син! Питам ви и ви моля за него, а не за храната.
— Много съжалявам, че не мога да ви кажа нищо за него, господине — отговори полицаят, — но ние имаме строги разпореждания…
— Кой ги е дал? — настояваше старецът.
— Забранено ни е да даваме сведения, господине — отговори полицаят и затвори вратата след себе си.
— Кръстосва стаята — съобщи един от полицаите на пристава, когато той след известно време дойде да види какво прави пленникът.
— Това е добре, ще се успокои.
— Не знаех, че гигантът, който ухажва принцесата, е негов син.
Редууд бързо разбра, че между него и външния свят е издигната стена. Изведнъж се чу как той отива до вратата, опитва се да я отвори, след това започна да блъска, за което получи забележка от часовия. После отиде до прозореца. Минувачи бяха започнали да се събират около къщата и да гледат нагоре. Полицаят побърза да разпръсне множеството. След това Редууд започна непрекъснато да дърпа звънеца и полицаят бе принуден да заяви, че ако продължава така, ще пререже жицата.
— Господине, звънете само ако имате нужда от нещо — добави той, — а ако звъните, за да протестирате, ще стане по-зле за вас: ще прережем жицата и тогава никой няма да се отзовава на вашите повиквания.
— Но нима не можете да ми съобщите…
Полицаят затвори вратата.
Редууд застана до прозореца, впил поглед в улицата.
Тя обаче не можеше да му съобщи нещо особено за живота на външния свят. Обикновено доста спокойна, този ден тя бе по-тиха от всякога. От време на време ще изтрополи някой файтон; ще премине обикновен минувач или хамалин; ще притичат група деца; ще мине бавачка с бебе или готвачка с покупки — и нищо повече. Хора прииждаха и от долната, и от горната страна на улицата, но всеки гонеше личните си интереси, а обществената им позиция по нищо не можеше да се отгатне. Като виждаха, че къщата на Редууд е обкръжена от полицаи, някои от минувачите тръгваха по другия тротоар, над който от съседната градина бяха надвиснали листата на гигантски лопуш, а други отиваха при полицаите и питаха какво се е случило.