— Господин Редууд — каза мъжът с учтив поклон, — не искате ли да дойдете с мен при господин Катергам? Той желае да ви види колкото може по-скоро.
— Желае да ме види? — едва можа да промълви Редууд. — А какво направи той със сина ми? — попита старецът след кратко мълчание.
— С вашия син ли, господине? Той вече е по-добре. Поне такива са последните новини.
— Как така по-добре?
— Но нали вчера беше ранен, господине. Нима не сте чул за това?
Това предположение — че е чул каквото и да е — страшно ядоса стария Редууд.
— Вие знаете, че бях затворен и не съм могъл нищо да чуя! — извика той сърдито.
— Господин Катергам се страхуваше за вас, господине… По улиците беше опасно и всичко можеше да се случи… Арестуваха ви, за да ви избавят от някоя неприятна случайност, господине.
— Арестуваха ме, за да не мога да помогна на сина си или да му съобщя нещо — грубо го прекъсна старецът. — Но кажете какво се е случило. Разкажете ми всичко! Нима сте ги избили?
— За съжаление не, не успяхме, господине — кратко и ясно отговори мъжът.
— И вие имате смелостта да ми отговаряте по този начин?
— Откровеният ми отговор доказва, че не сме имали намерение да ги избиваме. Ние започнахме боя, но не бяхме достатъчно подготвени.
— И как свърши всичко?
— Свърши се с това, господине, че гигантите… донякъде… победиха…
Целият свят за миг се промени в очите на Редууд. Спазмите, които бяха стегнали гърлото му, завършиха с въздишка на облекчение.
— Значи гигантите победиха, така ли? — извика с възторг Редууд.
— Битката беше ужасна, разрушенията нечувани… И всичко това поради едно фатално недоразумение. На север и в централните райони всички гиганти са избити.
— Значи сражението все още продължава?
— Не, господине, бялото знаме е развято. Има примирие.
— Кой вдигна бяло знаме, гигантите ли?
— Не, господин Катергам. За всичко е виновно едно фатално недоразумение. Затова господин Катергам иска да ви разкаже точно как стоят нещата. Гигантите настояват за вашето посредничество.
— А къде е синът ми и как е той? — прекъсна го нетърпеливо Редууд.
— Той беше ранен.
— Какво? Разкажете ми подробно.
— Той отиваше с принцесата… преди укрепленията на братята Косар да бъдат окончателно обкръжени… при тях в Чийзинг… на излизане от дъбовата гора се натъкнаха на пехотен отряд. Войниците бяха много разтревожени този ден и появата на вашия син създаде паника.
— И го застреляха?
— Не, господине, напротив, спуснаха се след него. Само някои от тях започнаха да стрелят въпреки строгата заповед.
Редууд поклати недоверчиво глава.
— Уверявам ви, господине. Макар че заповедта не се отнасяше за вашия син, а за принцесата.
— Това ми е ясно. И после?
— След това гигантите се спуснаха с викове към укреплението, като прекосиха великанския глог. Но тук един войник се объркал и стрелял. Казва, че вашият син се намесил…
— Ето на…
— Но няма нищо, господине. Сигурни сме, че раната му е лека.
— Откъде научихте?
— Той сам ни писа, че вече е по-добре. Оправя се.
Редууд стоя мълком около минута със скръстени ръце, а след това даде воля на своето негодувание:
— Така е! Започнали сте една безсмислена война, направили сте непростими и жестоки грешки, а сега казвате, че не сте искали да ги избивате!… А какво стана с другите?
Младият човек явно не разбра въпроса.
— С другите гиганти — поясни Редууд. — Каква е тяхната участ?
— Тридесет души са убити, господине — отговори смутено мъжът.
— А останалите са ранени?
— Да, господине.
— И Катергам иска да ме види! — извика Редууд, като се задъхваше. — Къде са ранените?
— Някои още по време на боя се скриха в укрепленията… сигурно са знаели…
— Как да не знаят… Ако не беше Косар… Старият Косар там ли е?
— Да, господине. Всички гиганти са се събрали там освен онези, които не са участвали в боя и сега се движат свободно благодарение на примирието.
— Значи вие сте разбити! — каза Редууд.
— Не, господине, не сме разбити. Не може да се каже такова нещо. Но гигантите нарушават военните норми — миналата нощ и сега, след като ние прекратихме нападението. Тази вечер започнаха да бомбардират Лондон.
— Че какво нарушение има тук?
— Ами стрелят с бомби, пълни с отрова!
— Каква отрова?
— Да, господине, отрова. Храната…