В един пункт евангелието на Лука е в остро противоречие с евангелията на Марко и Матея, в които няма и дума за това, че Иисус изисквал от учениците си да останат в Йерусалим. В Лука, 24 се твърди точно обратното: „… а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре.“
В наречените на Лука „Деяния на светите апостоли“ също има изрични сведения за присъствието на учениците в Йерусалим. Авторът се стреми да представи разпространението на християнството с изходен пункт Йерусалим, макар че е исторически факт, че по това време християнски общини е имало и на други места. Така той конструира и събитието на чудото на Петдесетница, за да „докаже“, че разпространението на християнските общини е започнало оттам. С подобно „божествено“ чудо учениците изведнъж получили дарбата да говорят с „чужди уста“, като по този начин елегантно се заобикаля възражението за евентуалните трудности в разбирането.
Тъй нареченото Евангелие на Йоана без съмнение е най-новото от каноничните разкази за живота на Иисус. Първите сведения за съществуването му са от раннохристиянските съчинения от средата на втори век. Няколкото реда от написан на гръцки папирус, открит от английския историк Гренфел говорят, че текстът е написан най-рано в началото на втори век. Това е по-скоро философска творба, която допълва останалите три евангелия. Ириней твърди, че любимият ученик на Иисус, Йоан, е авторът му, но това може да се изключи със сигурност, защото простият рибар от Галилея не бил толкова образован нито в теологията, нито в гръцкия език и философията като автора на евангелието. Творбата свързва автентични разкази за живота на Христос в една християнски обоснована религиозна философия. Тъй като между появата на евангелието и разпятието има поне 80 години, Евангелието от Йоана може да се смята само ограничено като източник за изследването на живота на Иисус, макар че съдържанието му е много близко до мислите на Христос.
В по-ново време много важна роля в евангелистично-теологичната литература играят тъй наречените „библейски мъдрости“. Рудолф Бултман смята, че тези мъдрости са възникнали още в първите християнски общини. Те трябва да се смятат за най-старите предания на тези общини. Бултман казва, че: „Няма сигурност, че думите от този най-древен слой наистина са изречени от Христос. Този слой може би е продукт на по-сложен исторически процес.“ И по-нататък: „Традицията събира крилати фрази, изменя ги и ги умножава с други мъдрости. По този начин някои от библейските мъдрости са поставени в устата на Иисус.“ историците днес са в състояние да представят почти целия жизнен път на Пилат или на йрод — личности, към които има интерес и само заради това, че са били в близък в най-широкия смисъл на думата контакт с Иисус.
Могат да се изредят биографиите на много други големи личности от по-ранни епохи, за живота на Иисус от първата до 30 г. сл.н.е. обаче само няколко оскъдно коментирани реда, в чиито документален характер може да се съмняваме. Ернст Кеземан обобщава резултатите от изследването на живота на Иисус по следния начин — написаното за Христос в Новия завет не може да бъде наречено автентично. За историческия Иисус се отнасят само няколко думи от проповедта от планината, спорът е фарисеите, няколко сравнения.32
Кои от думите на Иисус са исторически, е спорно сред тълкувателите. Специалистът по история на религиите Йоахим Йеремиас в книгата си „Неизвестните думи на Иисус Христос“ отбелязва само 21, които със сигурност са от него.33 А критикът Бултман смята: „За нас характерът на Иисус, картината на неговата личност и животът остават непознаваеми.“34
Свидетелят апостол Павел
Най-ранните документи във връзка с Иисус са писмата на апостол Павел. Той произхождал от строго еврейско семейство. От баща си, който се откупил скъпо, наследил римското гражданство, което му позволило да промени еврейското си име Саул на Павел. Като член на висока каста, бил възпитан строго във фарисейски дух, получил широко и задълбочено образование, владеел свободно гръцки и познавал добре гръцката литература и философия. Между 18-ата и 20-ата си година (след разпъването на Христос) заминал за Йерусалим и като ученик на Гамалиел I се посветил на изучаването на теологията. Той бил фанатик, тесногръд, праволинеен, верен на закона и се борил с първите християнски секти, които се изпречвали на пътя на кариерата му, дори успял да измоли от висшите свещеници извънредни пълномощия да преследва привържениците на Иисус и извън градските стени на Йерусалим. Преди Дамаск обаче изведнъж разпознал неподозираните възможности, които му се предоставяли с новата религия. Той бил обзет от манията да стане духовен водач на бъдещото гигантско движение.