За Павел, както за Иисус и останалите апостоли, не съществува нито един исторически документ. Всичко, което знаем за него, идва от приписваните му писма, както и от „Деяния на светите апостоли“, които са тенденциозно силно оцветени, изцяло или отчасти фалшифицирани и малкото останали автентични текстове не могат да се забележат. Като напълно недействителни се смятат писмата до Тимотей и Тит и до евреите. Силно оспорвана е автентичността на писмото до Ефесяни, Колосяни и второто писмо до Солуняни.
Това, което днес описваме като християнство, е изкуствено създадено от Павел учение, което е по-правилно да се обозначава като павликянство. Вилхелм Нестле изразява това по следния начин: „Християнството е основана от ап. Павел религия, която поставя на мястото на Евангелието на Иисус Евангелието за Иисус.“35
Павликянството е манипулирано от Павел преиначаване и фалшифициране на истинското учение на Христос. Поставянето в центъра на църковното християнство на учението за спасението чрез опрощаващата смърт на Иисус е банална истина за най-новата теология. „Всички красиви страни на християнството се свързват около Иисус, всички грозни — около Павел“ (теологът Овербек).36 С това учение за спасението чрез смъртта на Божия син Павел извършил връщането в семитската религия, която изисквала от всеки баща принасянето в жертва на първородния син. Павел подготвил пътя за бъдещите учения за наследствения грях и за божествената Троица. Още в началото на XVIII английският философ лорд Болинброк (1678–1751) забелязал в Новия завет две коренно различни религии — тази на Иисус и тази на Павел.37 Кант, Лесинг, Фихте и Шелинг също различават учението на Иисус от това, което са направили „апостолите“ от него. Голяма част от съвременните теолози обосновават и защитават тази теза.
Павел, непоносимият фанатик, когото от първите апостоли дели огромна бездна, „класикът на нетолерантността“ (по думите на теолога А. Дайсман)38 изравя пропасти между „правоверните“ и „неверниците“. Той малко се интересува от думите и учението на Иисус, а само от собствените си цели. Павел поставил Иисус на трона и направил от него Христос, което Иисус никога не е искал. Ако днес трябва да се направи дълбоко осмисляне на християнството, с отхвърлянето на ясно видимите фалшификации и връщане към истинското чисто учение на Иисус и същинското ядро на религиите, то възгледът вероятно може да се примири с павликянското изопачаване, че без Павел и другите слепи фанатици вероятно днес нямаше да знаем нищо за Иисус.
Теологът Е. Грим: „Истинският Иисус едва ли е знаел колко дълбоко ще се загнезди това учение сред християните.“39
Заключение
Следователно може да се установи, че от известните източници няма основа за обосновани открития за историческата личност Иисус Христос. Съчиненията, открити от Николай Нотович в Падах, може би ще запълнят една много важна дупка в живота на Иисус, за която няма исторически документи. Въпреки че подобно огромно откритие, което може да внесе светлина в историята на християнската религия, изглежда съвсем фантастично, ако не се разгледа в контекста на резултатите от обективното, освободено от църковния догматизъм изследване на религията. По този начин постепенно би се получила картината на човека Иисус, която най-пълно би съответствала на действителността. Кой е Иисус и какви са били истинските му цели, може да се разбере от традициите на формиралите се у него морал, дълбоките етични, хуманни и духовни черти.
Днес повече от всякога важат думите на Алберт Швайцер от 1913 г: „Модерното християнство трябва винаги да има предвид възможната оценка за историческата роля на Иисус Христос.“40 Рудолф Бултман допълва: „В никакъв случай не бих се удивил, ако се открият костите на Иисус!“41
Моето пътешествие в Хималаите
През 1973 г. в едно голямо немско илюстровано списание42 се появи малък репортаж за известен индийски професор, който твърдеше напълно сериозно, че е открил в Индия гроба на Иисус Христос. Покрай статията бяха отпечатани и снимки, на които се виждаше гробът. Професорът твърдеше пред цялата общественост, че Иисус не само прекарал юношеските си години в Индия, но след като преживял трика със смъртта си, умрял на преклонна възраст в столицата на Кашмир след много години на странстващ проповедник. Там и бил погребан.