Въпреки идиличното си положение Сринагар е турбулентен, шумен голям град с динамика и делово оживление. Градът се намира между няколко езера, на левия бряг на голямото езеро Дал и е прорязан от много канали, които правят от него Венецията на изтока. Значителна част от населението живее в къщи лодки, които са закотвени плътно една до друга в каналите на стария град или по бреговете на езерата и между „плаващите градини“. В зависимост от състоянието на притежателите им къщите лодки са прости „донги“ или изкусно резбовани луксозни плаващи палати с всякакъв комфорт.
Успях да си намеря храна и квартира в една по-стара, но хубава малка лодка малко извън града, която стана моето убежище в течение на следващите три месеца. Оттук с малките покрити лодки таксита „шикара“ можеше да се достигне до всяка точка на града, а безбройните плаващи търговци доставяха всичко необходимо за живота. Имаше даже и плаваща пощенска служба. В такова райско място времето се прекарваше добре и затова много европейци и американци бяха тук до началото на вълненията през 1989 г., за да учат санскрит или да дишат неповторимата атмосфера. Оттам до университета на Кашмир бяха десет минути пеша, където трябваше да прекарам много часове, защото в него преподаваше професор Хасна-ин, за когото бях чувал много и който беше същинската причина за моя интерес към Сринагар.
Професор Хаснаин е международно признат учен (доктор по индология и доктор по археология), автор на много книги, гост професор в Япония и САЩ, директор на Кашмирския център за изследване на будизма и член на Международната конференция по антропологически изследвания в Чикаго. Освен това до пенсионирането му през 1985 г. под негово подчинение бяха всички музеи, колекции и архиви в Кашмир. В приемната на кабинета му чаках за аудиенцията заедно с много други индийци. След като му представих молбата си, той започна въодушевено да разказва за изследванията си и накара чакащите да дойдат следващия ден. След неколкочасова беседа дойде краят на работното време и ме покани на вечеря вкъщи. Въпреки високия си пост професор Хаснаин е обикновен, достъпен и симпатичен човек.
По време на нашите срещи научих всичко, което е открил в продължение на 25-годишните си изследвания за пребиваването на Иисус в Индия. Тези исторически факти, находки, връзки и доказателства ще останат обаче неразбрани и абсурдни хипотези без фундаменталните открития на науката за живота на Христос. Едва когато се създаде научна основа на твърденията на професора и се изясни произходът на Иисус и неговото учение, може да се установи дали изобщо е възможно Иисус:
а) В младостта си наистина да е бил в Индия,
б) Да е преживял разпятието, не се е възнесъл на небето,
в) Отново да се е върнал в Индия, за да умре на преклонна възраст в Сринагар.
Без тази подготвителна работа всеки по християнски възпитан човек би отхвърлил живота на Иисус в Индия. Срещу двехилядолетната дълбоко вкоренена традиция трудно може да се направи нещо.
Но все пак едно твърдение не може да бъде вярно само за това, че е разказвано две хиляди години.
Глава III
Мойсей и Божият народ
Произходът на евреите
Праисторическият създател на социалните и религиозните закони на Индия се нарича Ману.
Законодателят на египтяните носел името Манес.
Критянинът, дал на гърците законите, изучени от него в Египет, бил Минос.
Водачът на еврейските племена и разпространител на десетте Божи заповедни се наричал Мойсей.
Ману, Манес, Минос и Мойсей, големите световни революционери, са от един и същи архетип. Четиримата са били до люлките на значимите древни цивилизации, четиримата създават законите и теократичните общества.
На санскрит Ману означава „прекрасен мъж, законодател“. В началото на развиващата се цивилизация винаги има хора, които са призвани за велики дела, които впечатляват хората и могат да убеждават. За разлика от голата сила, смятана за върховен закон в древността на хората, властта на тези духовни водачи е в ориентацията им към върховното същество, Бога или първопричината за всичко в света. Тези хора са обвити с тайнствен ореол, произходът им е неясен, наричат ги „пророци“ или „Божи пратеници“, защото само те можели да обяснят събитията. Под умелите им ръце всички физични процеси се превръщат в манифестация на небесната власт и божествен гняв, който може да бъде изсипан върху хората или пък да бъде смекчен в зависимост от желанието на тези хора. Подобно на Мойсей Ману владее магията да приведе змията в кататонично (неподвижно) състояние, да я използва като пръчка и отново да я превърне в змия — представление, което се изнася и до днес от индийските факири.