и др.
| Места в Кашмир | (Провинция) | Библейско име | Място в Библията |
|---|---|---|---|
| Агурн | (Кулгам) | Агур | 1 Паралипоменон 7:35 |
| Аяс | (Сринагар) | Аия | Битие 36:24 |
| Амону | (Анантнаг) | Амон | 3 Царства 22:26 |
| Амариа | (Сринагар) | Амариа | 1 Паралипоменон 23:19 |
| Арор | (Авантипур) | Ароер | Иисус Навин 12:2 |
| Балпура | (Авантипур) | Ваал-Фегор | Числа 25:3 |
| Бехатпур | (Хандвара) | Ветфегор | Второзаконие 34:6 |
| Бирсу | (Авантипур) | Бирша | Битие 14:2 |
| Харван | (Сринагар) | Харан | 4 Царства 19:1 2 |
и др.
Жителите на Кашмир се различават във всяко едно отношение от другите племена на Индия. Начинът им на живот, поведението им, моралът, характерът, облеклото, езикът, както и обичаите, традициите и привичките са типично еврейски.
Подобно на евреите кашмирците не употребяват мазнини за пържене и печене, а само олио. Повечето кашмирци предпочитат риба, която наричат „фари“ като възпоминание за времето преди бягството им от Египет: „помним рибата, която ядохме даром в Египет“. (Числа 11:5).
Месарските сатьри в Кашмир имат същата полукръгла форма, а веслата на лодките също имат типичната форма на сърце.
Мъжете носят своеобразни шапки. Облеклото на възрастните кашмирски жени (пантани) е много подобно на това на еврейските жени, а те употребяват забрадки и колани. Момичетата на Кашмир подобно на еврейките имат привичката да се движат напред и назад в две редици със сплетени ръце. Песните си наричат роф.
След раждането на детето жените се къпят едва след 40 дни. Това е също и еврейски обичай. Много древни гробове в Кашмир са положение в посока изток-запад, докато ислямските гробове са винаги север-юг. Такива гробове се намират най-често в Харан, Радж-пур, Суед Бладур Сахиб, Кукар На и в Авантипур. В гробището на Бисжбихар, където се намират баните и камъкът на Мойсей, има стар гроб с надпис на иврит.
65 километра южно от Сринагар и само на няколко километра от „баните на Мойсей“ се намира храмът Мартанд. На стените му, издигнати през VIII в. сл.н.е., има скулптури на различни индуски божества. Под тези сравнително нови части на култовото съоръжение са открити значително по-стари стени и руини, които не са датирани точно, но във всеки случай са много по-древни.
И дали това не е онзи храм, показан на пророк Иезекиил от чужденеца по време на изгнанието му във Вавилон (586–538 пр.н.е.)? Храмът на Мартанд се намира също на една „много висока планина“, именно Хималаите, а от една от страните има „извор“, който скоро се влива в Ихелум (Иезекиил 40–43).
Глава IV
Детството на Иисус
Звездата на влъхвите
Във втора глава на евангелието на Матея можем да прочетем: „А когато се роди Иисус в Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изтока дойдоха в Йерусалим и казваха:
Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Матея 2:1–2). Ако тогава наистина е имало някаква необикновено астрономическо явление, това трябва да е записано в литературата, а и е възможно това положение на небесните тела да бъде изчислено.
Йоханес Кеплер също е правил такива изчисления. Той смятал, че супернова, появила се като следствие на едностоянието на Юпитер и Сатурн през 7 г. пр.н.е., е търсената витлеемска звезда. Предположението за супернова (т.е. нова звезда) не намерило подкрепа у по-късните астрономи. Днес за витлеемски знак се смята конюкцията, която Кеплер разглеждал като предпоставка. През 7 г. пр.н.е. е имало трикратно конюнкция на Сатрун и Юпитер в съзвездието Риби (рибата се смята за символ Христос и е отличителен знак на първите християнски общности). Подобна среща на небесните тела се случва веднъж на 794 години и наблюдателите месеци наред могат да се любуват на впечатляващата картина на двете стоящи една до друга планети, които изглеждат на нощното небе като една по-ярка от всички други звезда.63 През 1925 г. ориенталистът Паул Шнабел успял да разчете 2000-годишен клинопис от наблюдателницата Сипа край Ефрат. На тази глинена плочка е точно описано астрономическото събитие от 7 г. пр.н.е. — голямата конюкция на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби.64 В края на 8 г. пр.н.е. Юпитер и Сатурн се виждали след залез слънце отначало в западната полусфера. Те били разделени на около 16° една от друга — Юпитер все още в съзвездието Водолей, Сатурн в Риби. През февруари на 7 г. пр.н.е. двете планети изчезнали за няколко седмици в лъчите на Слънцето и не се виждали. Звездобройците очаквали първата поява на Юпитер в ранни зори като знак за тринадесетия адури на годината 304 от Селкидската ера, което отговаря на 16 март 7 г. пр.н.е. Те наблюдавали как Юпитер постепенно се приближава към Сатурн, докато го достигне в края на месец аиру (29 май г. пр.н.е.). Тази конюкция, при която Юпитер се намира на 21° с разлика само от 1° по ширина и на същата дължина, се повторила по почти същия начин още два пъти през годината — на 3 октомври и на 5 декември.
64
P. Schnabeclass="underline" Der jimgste Keilschrifttext. In: Zeitschrift für Assyrologie, NF 2(36), S. 66 ff