Двете планети се виждали от залез до изгрев слънце и в полунощ светели високо в небето. Когато слънцето потъвало на запад, планетите се издигали от изток, а когато потъвали на запад, на изток се показвала зората. Значи в началото на годината двойката планети изгрявала по посоката на слънцето, в края на годината залязвала по посока на слънцето. През цялата година Юпитер и Сатурн били ясно видими и не се разделяли на повече от 3° една от друга. Този небесен спектакъл щял да се повтори едва след осем века.
В Евангелието на Матея звездата се споменава три пъти. Тримата мъдреци казват: „…защото видяхме звездата му на изток.“ В гръцкия прототип се използва думата „анатол“. Езиковедите установиха, че тази дума, използвана много рядко, има специално астрономическо значение. Тя означава, че звездата изгрява по посока на Слънцето, т.е. от изток. Употребена в множествено число, думата има географски смисъл, а именно страна от изтока. Следователно тримата мъдреци наистина са следвали небесното явление от изтока на запад.
Второто упоменаване на събитието има също една особеност в гръцкия текст на Евангелието на Матея: „Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата.“ (Матея 2:7. Глаголът „появявам се“ също е астрономически термин, който обозначава появата на звезда рано сутринта. Според тогавашните разбирания с раждането на детето изгрява и звездата му. Въпросът на Ирод означава, че времето на раждането е доста по-назад. По вавилонския календар Юпитер изгрява рано още в последния месец на 304 г. от Селкидската ера. 305 г. (6 г. пр.н.е.) започвала с пролетния месец Нисану, който отговаря на еврейската нова година. Когато мъдреците дошли в Йерусалим, Юпитер вече се намирал във втората година от конюкцията си със Сатурн и Иисус, роден вероятно през 7 г. пр.н.е., вече е бил на две години. Това обстоятелство принудило Ирод да избие всички деца до две години от определени групи.
Какво обаче е накарало тайнствените влъхви (гръцката дума ана-тол е използвана в множествено число) да поемат несгодите на многомесечно или дори двугодишно пътуване? Откъде са дошли всъщност и по каква причина са търсили едно малко момче? Отговор на този въпрос теологията не може да ни даде.
Кои са били тримата мъдреци?
В гръцкия текст мъдреците се наричат „магои“, а маговете били издигнати за царе едва в през VI в. от императора на Арл, а през XIX в. им били приписани измислените имена Каспар, Мелхиор и Балтазар. Колко са били маговете, не може да се установи. От Оригений65 нататък броят им се определя на три, може би заради трите дарби.
Сигурно е обаче, че са дошли от дълго пътуване от изток, че са били запознати с магическите практики, били отлични астрономи и в никакъв случай не били бедни.
Това, че „звездата“ висяла над къщата, където бил младенецът, всъщност си е жива легенда. Много по-вероятно е двегодишното дете да е било под закрилата на определени хора, които знаели за значението на това дете. Този кръг от хора обаче явно е бил противник на Ирод, защото когато узнал за пристигането на тримата мъдреци, „се смути, и цял Йерусалим с него“. Дали е било смятано от тайните кумрански секти — назаряните и есеите — за бъдещия Спасител, е задача на бъдещи изследвания. Днес обаче се знае, че манастирът край Кумран на Мъртво море по времето на управлението на Ирод Велики е бил пуст в течение на десет години, т.е. тайният съюз е бил забранен през това време. Това обстоятелство може да обясни гнева на царя, както и опита за убийство на детето.