Имали ли са членовете на забранените секти връзки с техните братя в Индия — изгубените племена на родината Израел?
В апокрифните евангелия на назаряните66 има такъв текст: „Когато Йосиф погледна с очите си, видя много странници, които го съпровождаха и влизаха В пещерата, и рече: «Искам да стана и да отида при тях.» Когато Йосиф излезе, каза на Симеона: «Струва ми се, че странниците са прорицатели, защото, виж, всеки момент поглеждат към небето и говорят помежду си. Но те изглеждат чужденци, защото видът им се различава от нашия, дрехите им са богати, а цветът на лицата им тъмен, носят шапки на главите си, робите им са от тънък плат и по краката си носят чорапи. И виж, те спряха и ме гледат, и Виж, те отново тръгнаха и идват насам.»“ Дали „маговете“ наистина са дошли от Индия, все още не може да се докаже със сигурност. Много по-удивително е съвпадението на притчата за тримата влъхви с разказите за начините, с които в Тибет се търсят инкарнациите67 на умрелите висши будистки сановници. Как се провежда подобно търсене по прастарите ритуали, научаваме от разказа за намирането на днешния Далай Лама от собственото му описание68 и в книгата на австриеца Хайрих Харер69, прекарал седем години в двора на краля на Лхаса.
Как се открива инкарнация?
Малко преди смъртта през 1933 г. тринадесетият Далай Лама направи намеци за начин, как и къде ще се прероди. Когато мъртвият бил положен в двореца Потала в традиционната поза лотос с поглед на юг, лицето му една сутрин било обърнато на изток и на дървения подиум, намиращ се до ковчега, внезапно изникнала гъба. По тези сведения висшите лами в магически ритуал разпитали намиращ се в транс монах, който бил местният оракул. Той хвърлил на изток магическа примка и от североизточна посока били забелязани странни облаци. След това маговете две години поред не получили никакви знаци. Накрая назначеният регент тръгнал, следвайки едно вдъхновение, към отдалеченото на 90 мили свещено езеро Лхамои Латсо край Тшо Хор Гиал, в чиято отразяваща повърхност според вярванията на тибетците може да се види бъдещето. След многодневна медитация регентът видял триетажен манастир с позлатени покриви, до който имало малка китайска къщичка с красиви калкани и зелени керемиди. Освен това видял трите тибетски букви Ах, Ка и Ма. Това видение било подробно записано и запазено в дълбока тайна. Изпълнен с надежди и благодарност за божествения знак, регентът се върнал в Лхаса и дворецът започнал да се подготвя за търсенето.
Решаваща била думата на астролозите, без чиито изчисления не можело да се направи нито една важна крачка. През 1937 г. от Лхаса били изпратени различни експедиции, за да търсят свещеното дете в указаната от небесните знаци посока. Във всяка една от експедициите имало мъдреци, благородни лами, които заемали високи постове. Освен слугите всяка група носела скъпоценни дарове, някои от които били лична собственост на починалия. Те служели, от една страна, като клетва за вярност към новия Далай Лама, а от друга, за идентификация на инкарнацията. Теоретично починалият може да се инкарнира на хиляди километри от предишното си място на дейност. В случая на тринадесетия Далай Лама търсенето минавало през границите на централен Тибет в намиращия се под китайско управление окръг Амдо в областта Дохам. Там тогава имало само няколко манастира, тъй като е родно място на реформатора на будизма Цонг Капа. Групата за търсене намерила редица деца, но никое от тях не отговаряло на тълкуванията. Най-накрая през зимата край селото Такцер стигнали до манастир на три етажа с позлатен покрив, а недалеч от него имало хубава малка селска къща с турско-сини керемиди. Всичко отговаряло на видението на регента.
След това двама благородни лами се преоблекли като слуги, а един млад мъж се представил за техен учител. Дегизировката имала за смисъл най-напред да се прикрие истинската цел, за да не се предизвиква излишно безпокойство, и да се разузнаят обстоятелствата. Заедно с двама представители на манастира монасите прекрачили прага на обителта. Двамата висши духовници, сред които бил ламата Кеутсанг рингпоче от манастира Сера край Лхаса, като слуги били отведени в магерницата, докато другите били поканени в хубавите помещения. В кухнята играели децата на семейството и в момента, в който преоблеченият рингпоче влязъл в кухнята, към него се втурнало едно двегодишно дете и седнало в скута му. Духовникът носел около врата си броеницата на починалия Далай Лама, която изглеждала позната на детето, и то се опитало да я скъса, за да си я вземе. След това ламата обещал да подари синджирчето на детето, ако познае кой е гостенинът. Матова детето веднага отговорило „сера-ага“, което на местния диалект означавало „Лама на Сера“. Че детето разпознало ламата в бедно облечения човек, било удивително, но че то разпознало и манастира, от който той идва, това вече било смайващо дори и за монасите, за които мистичните случки били ежедневие. След това ламата запитал за името на мнимия учител и момчето отговорило „Лобсанг“. Наистина слугата се казвал Лобсанг Цеванг.
66
Цитат no: Hennecke-Schneemelcher: Neutestmentliche Apokryphen, 1. Band, 4. Auflage, Tubingen 1968, S. 98
67
Учението за реинкарнацията изхожда от това, че всяка душа по време на процеса на еволюция може да преживее много пъти живота и да се инкарнира, т.е. да се всели в материално тяло, за да натрупа по-нататъшен опит и да се развие в божество