„А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу в Египет и казва:стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
Но като се чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там;“
Архелай бил бил етнарх (наместник) на Юдея и Самария от 4 г. пр.н.е. до 6 сл.н.е., т.е. до онзи момент, когато Иисус бил на 12 или 13 години.
„…и след като се получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и като дойде, засели се в един град, наречан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.“
(Матея 2:19–23)
Глава V
Източна мъдрост на Запад
Разпространението на будизма
Широкото разпространение на будизма в дохристиянско време се дължи на инициативата на един от най-големите владетели не само на Индия, но и на света изобщо — цар Ашока, управлявал от около 273 до 232 г. пр.н.е. Ашока е една от най-значимите политически и духовни личности на световната история. По време на управлението му в Европа бушува първата Пуническа война. Царят опознал ужаса на войната още през детството си, затова осъдил насилието и се обърнал към миролюбивите идеи на будизма.
Много от неговите закони и укази са запазени в надписи по сгради и храмове. В един указ той помилвал всички живи същества. Указът гласи: „Всички хора са мои деца. Както желая здраве и щастие на моите деца на този (земен) и на оня (небесен) свят, така също искам това и за всички хора.“
Ашока заповядал да се построят в Индия повече от 80 000 будистки манастири и в цялото си царство строил болници за хора и животни. По негова инициатива Паталипутра (днешен Патна), столицата на царството му, се събрал вторият будистки световен събор. В него взели участие хиляди монаси. По завета на Буда Ашока организирал разпространението индийския дух в най-отдалечените страни. Той осъществил идеята за мисионерството, като изпратил мисионери не само във всички градове на Индия и Цейлон, но и в земите по пътя на коприната — Сирия, Египет и Гърция.
Разпространението на будисткото учение е най-важното задължение, което Буда Сакиямуни оставил на учениците си: „Вървете, монаси, и обикаляйте наред, за полза и здраве на мнозина, от състрадание към света, за слава на боговете и хората. Нека никои двама от вас да не поемата един и същи път. Проповядвайте учението, което е добро…; проповядвайте го в духа си и в буквите си; излагайте с пълна чистота упражняването на религиозен живот.“ Монасите били просяци и очаквали милостинята на миряните. Те не притежавали нищо повече от това, което носели по тялото си. Животът им бил отказ, но били свободни от аскетичната строгост. Главната им дейност била да медитират за учението и да се освободят от светските страсти. Към общността се присъединявали чрез акта на излизането (правпайя), като се напуска къщата, символ на начина на живот на лаиците, за да се влезе в съсловието на странстващите монаси (второто значение на правпайя) без покрив.
За тази цел било достатъчно да се надене жълтата дреха на монасите, да се обръсне главата и три пъти да се изрече заклинание. Долната граница била седем години. На тази възраст Рахула, синът на Възвишения, влязъл в общността.
При влизането на новия монах се обяснявали четирите основни правила на монашеския живот:
— да се изхранва самостоятелно от милостиня;
— да се облича с изтьрсени от праха дрехи;
— да стои под дърветата;
— да лекува раните с урина от крава.
Монасите без изключение водели странстващ начин на живот. Каноничните разкази говорят за Буда и учениците му, които обиколили цялото средно течение на Ганг, медитирайки и проповядвайки, понякога сами, по-често обаче на групи — от град на град, от село на село.
Вижда се забележителният паралел с изпращането на учениците на Иисус, които в последен отчаян опит да убедят Израел в посланието на Христос, преминават от място на място:
„Като повика дванадесетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
И им заповяда, нищо да не взимате за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.