Те тръгнаха и проповядваха покаяние; изгонваха много бесове, и мнозина болни помазаха с елей, и ги изцериха.“
(Марко 6:7–13)
Както в будизма и тук няма и дума за насилствено покръстване, а се проповядва за оздравяването на мнозината, за които говори още пророк Исаия (53:11).
Според индийските праизточници след събора в Харан (Харван край Сринагар), проведен по времето на Канишка, били изпратени още мисионери към Кашмир, Гандхара, Махисамандала, Ванаваши, Йонарита („страната на гърците“) и в Цейлон.
В музея „Борли“ в Марсилия се намират останките на две седящи фигури, вероятно идоли. Статуите са без глави и по мнението на учените представляват келтско-иберийски божества. Но отговарят напълно на статуите на Бодхисатва с всички атрибути на будистки светец — те са в перфектна поза лотос, през раменете си носят брамински шнур, а около врата и горната част на ръцете — обръчи като знак за достойнството им. Особеното положение на ръцете говори ясно какво се изразява с поведението на ръцете (мудра). Докато едната показва жеста на докосване на земята (бхумиспарсамудра) като знак за призоваване на Земята да докаже верността на думите на Буда, другата се държи пред гърдите като подканящ жест (абхая-мудра).
С датирането на находките като че ли няма проблеми — те са от II в. пр.н.е. Малките ниши в стръмната скала служат за защита на статуите (според каноните на първоначалния будизъм монасите не можели да живеят в здрави убежища, а в преходни като прости колиби). Подредбата наподобява подредбата на известни светини, каквито са тези в Бамиян (Афганистан) или в Аянта и Елора (Индия).
Впрочем съществува усещането, че будизмът, който е много по-мек и аполитичен от браманизма, добре се оправя с различните пришълци, които нахлуват по поречието на Инд, горния басейн на Ганг и Декан. Такива са били гърците през II в. и скитите и партите през I в. сл.н.е. Големият завоевател Менандър се среща в Милин-дапахна на мирна дискусия с будистия монах Нагасена. Скитските владетели, особено от династията Кушан, след приемането на будизма силно го поощрявали. Най-известният от тях, Канишка, бил също ревностен привърженик на будизма като Ашока.
Най-силно изражение на това време бил съборът в Харан. По различни източници той се състоял по време на управлението на Канишка през втората половина на I в. пр.н.е. Съборът, изглежда, засегнал само будистката монашеска общност от индийския североизток, преди всичко до многобройните сарвастивадини (направление на Хинаяна-будизма, възникнало през III в. пр.н.е., което след събора се преобразувало в махаяна). Сарвастиванидите от Кашмир, изглежда, са смятали за необходимо техният трипитака (будистки писмен канон) да се подложи на основна проверка, за да може да се дискутира за реформаторски тенденции, появили се в собствената общност. На този събор бил кодифициран канонът на появилия се в последните два века преди новото летоброене махаяна-будизъм — събитие, което маркира раждането на махаяна като самостоятелна църква.
Първите християни на изток не изпитвали очевидно противоречия с махаяна, както показват намерени край Турфан в Източен Туркестан (днес китайска провинция Синянг) документи от IV в. пр.н.е.
По това време там безпроблемно съжителствали християни, будисти и манихейци, като дори използвали общи култови места.70 В този регион са открити изображения на Буда като добрия пастир Иисус71, както и будистка сутра за месията Иисус.
Лечители, есеи и назорейци
Когато по време на управлението на император Тит през 70 г. пр.н.е. евреите загубили независимостта си, общността на есеите скрила библиотеката си от пергаменти и папируси в големи глинени бъчви в пещерите на планината Каратания до Мъртво море. Там те били напълно забравени до откриването и разчитането им през 1947 г. Християнските теолози бяха смаяни, когато разбраха, че повечето от приписваните на Иисус блаженства от проповедта в планината са били съставени няколко поколения преди него!72
Имало ли е връзка между ранното християнско движение и есеите? Възможно ли е християнската религия да е клон на есеите? И откъде изобщо есеите са имали тези блаженства? Възможно ли е в дохристиянска Юдея и Галилея да е проникнало будистки духовно богатство?
От най-стари времена е имало разнообразни контакти с Ориента и Окцидента и се намират многобройни културни паралели между древна Индия и древен Египет, две цивилизации, възникнали през III в. на бреговете на големи реки. Свещеното растение на Индия е лотосът, което расте от пъпа на Бог Вишну, издига бога Брама и на което е възцарен медитиращият Буда. Лотосът е свещеното растение на Озирис, господаря на египетския пантеон и бог на смъртта. В Индия пълният със скръб бог Шива танцува с тялото на мъртвата му съпруга на рамене и разпръсква частите й из цялата страна. Същата легенда съществува и при египтяните. Сет, злият брат на Озирис, разпръсва като семена над земята четиринадесет части от тялото на бога.
71
По H.-J. Klimkeit: Gottes- und Selbsterfahrng in der gnostisch-buddhistische Religionsbegegnung Zentralasiens. In: Zeitschr. f. Religions- und Geistesgeschichte, Bd. 35, 1983, S. 236–247.
72
След дългогодишно оспорване на дохристиянския характер на творбите някои учени стигнаха до убеждението, че части от текстовете са писани едва около началото на новата ера или малко след това и се отнасят директно до Иису. Cp. M. Baigent/R. Leigh: Verschlusache Jesus: Di Qumranrollen und die Wahrheit uber das friihe Christentum. Munchen 1991