Докато всички древни култури на Предна и Средна Азия вярват в една-единствена Вселена, която се движи право към деня на Страшния съд, в Индия и Египет се смята, че светът се намира в безкраен кръговрат на сътворение и разрушение. В египетската „Книга на мъртвите“ пише: „Аз съм вчера, днес и утре и имам силата да се родя втори път.“
В долината на Ефрат са намерени печати от древна култура от поречието на Инд. Нейният разцвет бил две хиляди години пр.н.е. През цялата античност от Индия са внасяни подправки, пауни, маймуни и санталово дърво. По неизвестен начин индийската азбука на говорените там семитски езици била заета в Етиопия. Индийски философи са достигали до Атина, Спарта и Коринт и са запознавали гърците с мъдростта на Упанишадите. Според Аристоксен, писател от времето на Александър Велики, философът Сократ (469–399 г. пр.н.е.) в Атина се запознал с един индиец. Възможно е съдържащата се във философиите на Питагор, Платон и на стоиците теория за странстването на душата да има своя произход в ученията на тези индийски учени.
През 325 г. Александър Велики пресякъл прохода Хибер и нахлул в Северозападна Индия. Младият македонец бил не само голям пълководец, но и ученик на знаменития Аристотел, откъдето била голямата му любов към философията. Той полагал особено внимание на това, да прибира в Македония не само изкуството и литература на покорените народи, но и техните мисли и знания. Александър взел със себе си много будистки монаси и индийски йоги в новия културен и духовен център в устието на Нил — Александрия, където бил положен основният камък на световен университет. С мъдреците от Изтока в Египет дошло аскетичното духовно богатство и вегетарианският начин на хранене, неизвестни дотогава в Средиземноморието.
Двеста години преди Христос сред евреите в Александрия и в Палестина се появило мистериозно движение. В Египет мистиците били известни като лечителите, техните духовни братя в Палестина се нарекли есеи и назореи. В тези религиозни движения се намират отговорите на горепоставените въпроси. Подробен разказ на съвременник за обичаите на есеите дава еврейският историк Флавий Йосиф, присъствал на разграбването на Йерусалим през 70 г. пр.н.е. Филон Александрийски също споменава за кратко посещение в селище на лечителите на брега на езерото Маркоис, където се практикували обичаи, подобни на будистките. Подобно на тях есеите и лечителите се въздържали от месо, вино и сексуални забежки.
Общността на есеите живеела в пещери, изкопани в скалните стени на планината Каратания до Мъртво море, недалеч от Йерихон.
По същото време будистките монаси живеели в пещери, изсечени в планините и платата по цялото западно крайбрежие на Индия.
Есеите и лечителите живеели в безбрачни общности, нещо, което било новост в религиите на Средиземноморския район. Те посвещавали живота си в опознаване на Господа, което трябвало да постигнат с продължителен пост и мълчание.
Филон споменава, че есеите били убедени противници на кръвната жертва и не участвали в жертвоприношенията. Есейската религия, изглежда, възникнала като протест срещу кървавите ритуали на йерусалимската ортодоксалност и непреклонната жестокост на Мойсеевия закон. Подобно развитие имало преди това в Индия, когато Буда се възпротивил на безсмислените брамински правила и ритуали. Общността на есеите, подобно на будистките сангхи, се състояла от монаси и лаици. Монасите водели комунистически организиран аскетичен живот в труднодостъпните пещери около Йерихон. Към тази общност принадлежал Йоан Кръстител.
Лаиците-есеи живеели в селата и градовете, където се женели, гледали деца и се стараели да водят щастлив, чист спиритуален живот. Както е обичайно и днес в много будистки страни, семействата на лаиците отдавали първородния си син за монах. Йоан Кръстител, изглежда, е бил приет за послушник по този начин.
Будистките монаси също били наричани лечители или лекари. Лечителите седели на рогозки, каквито се използват от будистките монаси в Индия, а обичаят им да се кръщават послушниците при приемането им за монаси, бил зает от будистите. Те не употребявали месо, живеели в доброволна мизерия, постели в определено време, рецитирали и пеели заедно религиозни текстове и песни и се обличали в бели дрехи.